Начало Общество 140 години от смъртта на Панайот Волов

140 години от смъртта на Панайот Волов

СПОДЕЛИ
restorant

Dipliana_1

На 26 май 1876 г. (ст. ст.), гонен от османските власти при опита да се прехвърли в Румъния, Панайот Волов се удавя в р. Янтра край гр. Бяла (Русенско).

Той е български революционер, организатор и ръководител на Априлското въстание в IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище /ок. 1850-1876/.

Панайот Волов е псевдоним на Петър Ванков (1850 – 26 май 1876 г.), организатор и ръководител на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание.

Точната дата на раждането му не е известна, знае се, че е роден през 1850 г. в град Шумен, където е завършил Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си роднина Маринчо Бенли получава възможност да учи в Букурещ, после заминава в Болград, следва и Одеса.

Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев, Украйна (1869-1873), е принуден да се завърне в гр. Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище, организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище. Разгръща активна революционна дейност в гр. Шумен и Шуменско.

През август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. Председател на революционния комитет в гр. Шумен. Арестуван и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на жп линията Каспичан-Шумен-Ямбол.

Волов застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка.

След неколкомесечен престой е освободен и заминава за Румъния. Участва в подготовката на опита за въстание през септември 1875 г. Един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет, определен е за главен апостол на Четвърти (Пловдивски) революционен окръг с помощник Георги Бенковски. В резултат на организаторската им работа са създадени десетки революционни комитети, в организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието.

След появата на противоречия между двамата ръководители Волов проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Бенковски.

Той е един от инициаторите за свикването на общо събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище, близо до гр. Панагюрище, и взема дейно участие в него.

След избухваенто на въстанието, Волов е в Панагюрище, заедно с другите апостоли вдига бунт, а след потушаването на въстанието е предаден.