Паисий Хилендарски (1722–1773), често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарская“. Сочен е за основоположника на Българското възраждане .
Роден е през 1722 г. в Самоковската епархия, най-вероятно в Банско, баща му е от Банско, а майка му от самоковското село Доспей. Според неговите думи не е учил „нито граматика, нито светски науки“, вероятно имайки предвид годините до замонашването си.
През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд , две години събира материали – за тази цел ходи и в „Немска земя“ и започва да пише българската история, която завършва през 1762 в Зографския манастир.
„История славянобългарска“ е книгата, която поставя началото на националното ни Възраждане .Паисий Хилендарски се обръща към българите с думите:
„Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи.
Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала.
Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество.Преписвайте тази историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!“
Известни са около 70 преписа на Паисиевата история, от които до нас са достигнали около 45. Сред преписвачите са хора от ранга на Петко Славейков и Христаки Павлович. Първият препис е на Софроний Врачански – той датира от 1765 г.
Смята се, че е починал през 1773 г. в село Амбелино, което днес част от Асеновград. Паисий Хилендарски е канонизиран за светец от Българската православна църква през 1962 г.
Източник страницата Оттук-оттам
