Чували ли сте за хората с неподвижни хоризонти? Те са или перманентни нихилисти и скептици, за които всеки ден е тежко усилие или обратно, могат да бъдат много ангажирани, имат натоварен график и изпълняват много задачи. Погледнати отстрани, изглеждат динамични и дейни, но бързо изчерпват силите си и губят ентусиазъм. Не виждат перспектива в този ритъм на живот, защото нямат своя цел. Те са отлични изпълнители на нечий чужд план, без собствена визия за краен резултат. Липсва им онази голяма идея или мисъл, която да се превърне в двигател и да води по обмислен път, с ясна посока, която да бъде вдъхновение и реален мотив за активност и желание за успех .
Много често, всеки от нас преминава през такъв период, период в който търсим онова което наистина има стойност за нас. Онова, заради което не можем да дочакаме идването на следващия ден.
Ярката идея, крайната цел, която носим в съзнанието си не като красива картинка, а като реална визия е това, което движи собствените ни хоризонти. Психолозите твърдят, че от особеностите на личността зависи това състояние на духа да се превърне от краткотраен младежки ентусиазъм в реална цел и смисъл на живот. Реализацията й изисква движение .
Ето 5 причини за да предприемем действие
1. Разширете средата си – Интересът към нови неща, в професионален план или просто за забавление разширява кръга от контакти и вероятността да се обградим с хора с по- различно мислене, може да провокира и създаде нови идеи.
2. Съществува особено състояние в психологически план, което се нарича прокрастинация – една особена нагласа на личността – склонност към отлагане на решението на някаква задача или проблем до краен предел. Разбирайки важността на задачата, човек все пак, съзнателно отвлича вниманието си към други ангажименти или забавления и отлага решението на проблема. В психологически план обаче, това не е просто желание за почивка и кратка пауза. Прокрастинацията провокира чувството за вина и напрегнатост. Ако просто си почиваме, това създава енергиен резерв, който след това ни дава възможност за по-добра работна ефективност. Прокрастинацията обратно – отнема от енергията ни и ни кара да изпадаме в състояние на униние, а понякога дори и депресия .
Защо се случва така:
Ниска самооценка – неувереността в себе си и в това, което правим – има ли смисъл да се влага енергия, сила, време и средства
Перфекционизъм – работата се отлага в стремежа да се постигне съвършенство, усъвършенстване на детайлите и игнориране ограниченията във времето.
