62-годишен елшичанин: Имам два пътя – единият е да прося милостиня, а другият – самоубийство

Писмо на отчаян самотен мъж от село Елшица се разпространява в интернет. Мъжът е потърсил подкрепа, като е разказал нерадостната си история в писмо, адресирано до вестник „Бряг“. Писмото, адресирано до главния редактор на вестника, е публикувано и от сайта DUNAV MOST, а от там и в десетки други сайтове. Публикуваме го и ние, с надеждата, че 62-годишният Стоян от Елшица ще получи подкрепа:

Уважаема г-жо Трифонова,

чрез Вашия вестник искам да се обърна с молба за помощ. Живея в с. Елшица, Пазарджишко. На 62 години съм. Бях пенсионер по болест, но решението на ТЕЛК изтече и сега чакам новото решение. Процедурата е бавна и тромава, а пенсия по болест не получавам от два месеца. Последната получих на 5 септември.  Близките ми починаха, живея сам, нямам собствено семейство.

Имам два пътя – единият е да прося милостиня, а другият – самоубийство. Да се отърва от ада, от бездушието. Как да живея, и то болен, без една стотинка? Има дни, когато се храня с хляб и шума от дърветата. Две жени ми помогнаха малко, но никой друг не се отзова. Работил съм на държавата 23 години, 20 пъти бях кръводарител безвъзмездно, 10 дни работих доброволно и без заплащане в Стражица след земетресението през 1986 г. А сега държавата ме убива бавно и мъчително.

Сега моля за помощ за биологичното си оцеляване. Чудовищна жестокост и невиждано бездушие имат българските институции към бедните, болните, майките, децата. Моля добри хора да ми помогнат, защото нищо друго не ми остава, освен да сложа край на мъките си. Прилагам медицински документи, епикризи и писмо от ТП на НОИ- Пазарджик, от което е видно до кога и каква пенсия съм получавал.

Моля, който може да ми помогне, да ми пише на адрес с.Елшица п.к. 4538, обл. Пазарджик, Стоян Пенков Рабаджийски. Тел. 0884 670 713