Кинемаколор – първата успешна технология за производство на цветни филми, използвана широкомащабно от 1908 до 1914 г. – е демонстрирана на среща в Париж.
Изобретението принадлежи на Джордж Албърт Смит от Брайтън, Англия (1906 г.). Процесът на Смит е двуцветен с добавяне на цвят, фотографиране и прожектиране на черно-бял филм зад редуващи се червен и цианов филтър.
1908 г.? Толкова рано? Повечето филми на 30-те са черно-бели. От време на време е имало и някой цветен хит като „Отнесени от вихъра“. Дори през 40-те „цветът“ се използва само при високобюджетните филми. Наистина ли е имало цветни филми още преди повече от един век?
И да, и не.
Британският изобретател Едуард Търнър всъщност получава патент за процес на обработка на филма с три цвята през 1899 г. Системата обаче не работила особено добре. През 1901 г. той потърсва помощта на Чарлз Ърбан – експатриран американец, който вече е бил влиятелна личност в британската филмова индустрия. Търнър обаче умира малко след това и Ърбан привлича Албърт Смит към проекта.
След много експерименти двамата решават да използват само два цвята, за да се намалят техническите трудности. След изпробване на различни начини за заснемането през два цветни филтъра и едновременното възпроизвеждане на двете изображения, било намерено следното решение. Филмът в камерата се придвижвал с два пъти по-голяма от обичайната скорост (32 вместо 16 кадъра в секунда), а между обектива и филма бил поставен въртящ се двуцветен филтър, така че се получавали редуващи се кадри, регистриращи съответно червената и зелената/синьозелената част от спектъра. Поради по-ниската чувствителност на обикновената фотографска емулсия към червената светлина, филмите предварително били обработвани химически, за да добият по-висока чувствителност и към нея.
Технологията, която Ърбан представя в Париж през 1909 г., имала редица недостатъци. Най-малкото – трябвало е да бъдеш отличен кинематограф, за да синхронизираш въртящия се цветен филтър с обектива. Ърбан е трябвало да води и редица юридически битки, свързани с патента му. Малко по-късно настъпва Първата световна война, която освен че потапя Европа в кръв, опустошава и нейната икономика.
Кинемаколор така и не успява да навлезе широко в САЩ. А и там се използвала значително по-усъвършенстван процес, наречен Техниколор и изобретен през 1916 г.
