Младият и талантлив български автор Мартин Спасов бе на гости в Панагюрище през отминалата седмица по покана на Арт-клуб „Асарел“. Той представи новата си книга „Приятелят, когото нямам“. В рамките на гостуването си той се срещна с дванадесетокласници от Професионалната гимназия в града ни. Мартин отдели от времето си, за да даде интервю и за читателите на pia-news.com. Eто какво сподели той.
Кога се влюбихте в поезията?
– Когато разлюбих очакванията. Поезията е пристан и сиропиталище, инкубатор за неосъществености. В нея неспокойната ми душа си почива.
С какви чувства си тръгнахте след представянето на книгата ви в Панагюрище?
– След срещата с панагюрци си тръгнах сит. Думите, погледите, тишината бяха топли и бяха запълнили фугите на съмнение. Благодарен съм за гостоприемността към думите ми и за това, че ехото, което чух, беше утвърждаващо и съгласно.
Много често се говори, че живеем във време на бездуховност и липса на ценности. Вярвате ли, че е възможна промяна и как според вас ще се случи тя?
– Много често се говорят много други неща, но те не винаги отговарят на действителността. Ценностите са нещо, което се възпитава в семейството, на фундаментално ниво.
Човечеството изобилства от будни и жадни към изкуството хора. Думите са път към друг, духовността е отношение към заобикалящото ни. Да не навреждаме на никого и да бъдем добри, е това, към което всеки един от нас трябва да се стреми.
Кои са съвременните будители?
– Всеки от нас може да има свой личен будител. Будителят е този, който те напътства в тъмните коридори на неосъзнатостта, който те изправя след спъване в илюзия или стъпало. Човек открива своя будител тогава, когато си мисли, че няма нужда от него.
В стиховете ви има умиротвореност и мъдрост. Как стигнахте до тях?
– Не знам доколко е мъдрост, не казвам нищо, което не е казано преди мен. Но това са мои истини, в които повярвах след лутане, колебливост и сблъсъци.
Поезията търпи единствено искреност, метафорите може да засилят внушението, но не и да отрекат, че и в плиткото човек се дави.
Каква е Вашата истина за живота?
– Още я търся. Често се убеждавам в нещо, но после то свръща от мен. Но летежът винаги е устрем.
Бихте ли написали нещо като специален поздрав за читателите на pia-news.com?
– Пожелавам на читателите да бъдат обичащи, бреговете да са близо, а добрите думи – насрещни.
Едно стихотворение от мен:
Ти, който си купуваш сянка
и се кълнеш в недостижимост,
пусни ме в болката си малко,
за да узная твоя климат.
Прости си зверската самотност,
номадската си съпротива
и се порадвай на живота.
Тъгата вдига, но и срива.
Ти нямаш опита да ставаш
след всяка спъната пътека.
Не свиквай със душа корава
и още с твърдостта си мека.
Ще те обикне друга рана.
И ти ще знаеш вече колко
душата ти е оправдана
от всяка споделена болка.
и се кълнеш в недостижимост,
пусни ме в болката си малко,
за да узная твоя климат.
Прости си зверската самотност,
номадската си съпротива
и се порадвай на живота.
Тъгата вдига, но и срива.
Ти нямаш опита да ставаш
след всяка спъната пътека.
Не свиквай със душа корава
и още с твърдостта си мека.
Ще те обикне друга рана.
И ти ще знаеш вече колко
душата ти е оправдана
от всяка споделена болка.
