Православната църква почита днес паметта на великомъченица Анастасия. Имен ден празнуват съименичките на светицата, както и Анастас, Ася, Сия и Сийка.
Името е от гръцки произход и означава „възкръснала“. Великомъченица Анастасия е покровителка на аптекари и лекари.
Анастасия била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща й бил езичник, а майка й изповядвала християнската вяра. Анастасия се славела както с голяма красота, така и с много познания. Благодарение на заможното си семейство тя била добре образована. Неин учител бил Хрисогон, който освен всички знания й предал и най-безценното съкровище – вярата в Бога.
Анастасия имала труден живот. Баща й я омъжил против волята й, а още като дете тя загубила майка си. Но за всичките си трудности в живота тя намирала утеха в молитвите към Бога. Мъжът й бил езичник. Щом узнал за вярата на Анастасия и за това как помага на бедни и болни хора, той я затворил. Това били дълги и тежки дни на изпитание за нея. Не след дълго мъжът й починал. Анастасия отново получила свободата си и посветила целия си живот на бедните и болни хора. Посещавала тъмници и затвори и носела храна на затворниците. На няколко пъти посягали на нейния живот заради вярата й, но тя винаги оцелявала.
Накрая Анастасия била привързана към четири стълба и изгорена в 290 г. Една християнка погребала тялото й, което останало невредимо в огъня. Мощите й след това били отнесени в Цариград.
В народните представи светицата е християнизираният образ на смъртта. Някъде наричат празника Черноризие, защото тогава започнали болките на Богородица и тя си боядисала дрехите в черно. На този ден жените, особено майките, не работят нищо, за да не се разболеят децата им. Вярва се също, че ако се наруши тази забрана, някой в къщата е заплашен от нещастие.
Традицията изисква още да се приготвят питки с мед.