Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян
На 14 септември православната ни църква почита Въздвижение на Светия кръст Господен – един от четирите дни в годината, в който се извършва поклонение.
В народния календар празникът е известен с името Кръстовден, тъй като на него денят и нощта се кръстосват или изравняват. В някои части на България го наричат Гроздоберник, защото поставя началото на гроздобера.
Празникът се свързва с чудодейното явяване на Светия кръст
пред император Константин Велики, който през 312 година се отправил с войските си към Рим, за да избави жителите му от тиранията на Максентий. Той помолил Бог за подкрепа, тъй като войниците му били много по-малко от тези в противниковата войска. Когато слънцето започнало да залязва, той съзрял на небето сияен кръст, под който пишело: „С това ще победиш“, а вечерта в съня му се явил самият Божи син. Той му наредил да направи знаме, приличащо на кръста и да издълбае кръстове върху щитовете и шлемовете на своите войници. Така Константин Велики влязъл тържествено в Рим, разгромявайки войските на тиранина със силата на кръста.
През 326 година майката на Константин Велики, Света Елена, тръгнала към Палестина, за да търси затрупания преди близо два века гроб Господен
от яростните гонители на християните. Не след дълго тя открила пещерата на гроба и три кръста, но кой от всички бил Христовият се разбрало едва след като наскоро починал човек възкръснал чрез докосване с един от тях. Елена изпратила малка животворяща частица от него на сина си в Константинопол, а кръстът Господен бил положен в главната Йерусалимска църква.
Над пещерата на гроба построяват храм, който тържествено е осветен на 14 септември 335 година. Той съществува и до днес, а на този ден пред него се стичат хиляди поклонници, за да зърнат Христовия кръст. Епископът го „въздвижва“ /повдига/ над главите им, откъдето празникът получава и своето име.
По древен обичай на Кръстовден се прави водосвет свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.
В народните вярвания Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, време за гроздобер. Смята се, че гроздето преди Кръстовден не е добре узряло, но на този ден се плетат кошниците за гроздобер, затова на места наричат деня и Гроздоберник.
На този ден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита (кръсташка) – обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли“, цялото домочадие повтаря словата.
Смята се, че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, студът наближава и може да те боли кръста. За това с тези ритуални думи всички смятали, че се предпазват от болки в кръста през идната година.
На Кръстовден се спазва строг пост „говеее се за кръста“ и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н.
На трапезата има: грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни.
Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян.
