Във фейсбук страницата на кмета Никола Белишки Ирина Младенова споделя преживяванията си, свързани с опитите да получи медицинска помощ в панагюрската болница. Понеже разказът ни впечатли страшно много, го публикуваме дословно.
Много пъти съм чувала от приятели и познати разни истории за медицинско обслужване в Панагюрище,имаше добри отзиви, но не липсваха и недоволни.Ето че и аз имах честта да опитам ,какво е да потърсиш помощ.На 20 февруари към 20.00ч след вечеря загубих съзнание,както си седях на дивана усетих шум в ушите и …нищо не помня.След известно време се събудих,мъжът ми беше правил сърдечен масаж и ме поливал със студена вода.Кръвното ми беше 70/40,пулс 40/добре че имаме апарат в къщи/.Без да се обаждаме на бърза помощ ме натовари в колата и газ в Панагюрище/ние живеем в Баня/Пристигнахме в спешна помощ,вратата отвори една мила женица,която ме настани вътре на свободна кушетка,вътре имаше възрастна жена и една пияна ромка.Екипа беше на повикване и сестрата беше сама,разпита ме и й казах каквото помня ,тя започна да звъни по отделения и да търси доктор.Дошли са двама,един млад и един възрастен доктор,оказа се че не могат да ми премерят кръвното ,защото нямат апарат,всички са взети от екипите.Доктора се качи да вземе неговия.Прегледаха ме,направиха кардиограма,положението според доктора никак не беше розово и предложи да остана през нощта под наблюдение,според него трябваше да ми направят и ЕКГ на главата.Но пак проблем,няма свободно легло,след търсене по отделения къде да ме приютят за една нощ,ми правят един Диазепам и ме пращат в къщи.Като доктора ми заръчва ,сутринта към 10 ч да дойда на 5 етаж за консултация и настаняване.Аз съм изпълнителна личност и разбира се в 10.00 пристигам пред отделение с лист от бърза помощ и кардиограма.Влезнах в стаята на старша сестра,където се събрал персонала и се опитах да обясня за какво съм тук.Кой те слуша …от вратата ми заявили,че как я мисля тази работа,тук не настаняват така,какво като доктора ми каза да дойда ,той не е наясно изобщо.И ако искам преглед при невролог ,да отида при личния и да взема направление да ме прегледат.Никой дори не погледна какво държа в ръцете.Обърнах се ,като попарена и казах,че ако отида за направление ,то със сигурност няма да се върна тук.По пътя надолу прекарах всичко като на лента,Бърза помощ-където персонала в мизерни условия и за още по мизерно заплащане се стараят да помогнат с каквото могат,доктора който се притесни ,че няма къде да ме остави и страхотното посрещане на докторка от нервното отделение.Излезнах навън и заплаках на глас,плаках от обида…и страх за себе си.За какво е тази болница?По добре да я няма,просто да знаем ,че я няма и да не губим време,да отидем там където ще ни помогнат.Да не би щях да ощетя с нещо това заведение,нали си плащаме.Да не би претендирам за чудесната храна от една филия и половин кренвирш,сервирана направо върху кутията с лекарства.Исках просто да ми помогнат…чисто човешки.Аз съм силна личност,търпя на болка и не се предавам.Отидох за направление и заминах за Пазарджик.По пътя припаднах в колата отново,но това вече няма значение.Но се питам ако нямах финансова възможност да се обърна в частна клиника,ако нямаше кой да ме кара напред назад с колата,ако нямах близки които да ми носят храна в болницата,ако…ако…акото мирише.Как оцеляват хората?В каква държава живеем,защо плащам тези здравни осигуровки…за какво ???
Ирина Младенова
Няма ги вече онези доктори, които идваха и посред нощ в къщи с чантата си, почукваха с пръсти по гърба, изписваха лекарства, успокояваха болния и казваха, че ако се наложи, да не се притесняваме, а веднага да ги извикаме. Радой Ралин е казал: „Спомен се не връща, само се преглъща.“ Но като преглъщаме, ни засяда в гърлото от горчилка. Господи, в каква държава живеем! :eek:
0
0