Цветемира Загорска: Гответе с желание и щипка любов.Иначе не се получава.

Цвети е от жените, заради които е измислен изразът "има златни ръце". Нейното хоби е кулинарията и преди да открия с огромно удоволствие, че има собствен блог, честичко преглъщах, разглеждайки снимките във фейсбук на приготвени от нея ястия. Освен майстор-кулинар, Цвети се оказа и изключително приятен събеседник – разговорът с нея е зареждащ и определено вдъхновяващ за експерименти в кухнята.

– Здравей, Цвети! Представи се накратко за нашите читатели…

Казвам се Цветемира Загорска.Родена съм в топлия есенен месец септември.Месеца на плодородието и края на лятната ваканция.Може би и затова съм земен човек.Тази година ще навърша 40 години.Омъжена съм от 20 години и имам най-прекрасното семейство на света. Имам две дъщери на 18 и 7 години. Имам малък семеен бизнес, в който работим със съпруга ми.

– Как започна магията на готвенето за теб? Разкажи ми за най-яркия спомен от детството, свързан с аромат, вкус, с храна. Все някъде, там в миналото, се крие искрата запалила любовта ти към храната и нейното приготвяне?

Магията на готвенето мисля че се е появила неусетно при мен.Когато бях на село спях при пра-баба ми и миризмата която ме събуждаше беше на прясно свареното мляко.Помня нейните катми и прясно препечените направо върху печката кори за зелник.Винаги стоях до нея когато тя правеше своите баници,зелници и тиквеници.Тогава си казвах че не е за мен тази работа.Има и готови кори защо да ми отива целия ден в точене….Може би там е магията в нейните ръце,загрубяли от работата на полето, които умело държаха точилката.Топлия и поглед и набрашнената ръка с която ме галеше.

– Спомняш ли си първото ястие, което приготви?

Първото ястие което приготвих сам сама беше мусака,може би че е лесна и се готви сама.Мисля че се справих добре,изяде се не отиде в боклука а и за никой не извикаха Бърза помощ.

– Освен, че готвиш превъзходно, ти си имаш и собствен блог (http://cveti35.blogspot.com), в който освен рецепти и снимки на ястията, ти споделяш свои емоции, мисли, преживявания. Какво е блогът ти за теб?

Блога си започнах на шега.Исках да направя нещо сама на компютъра и реших че не е толкова трудно да си направя един блог.Започнах го 2012 година и след това го забравих.С търсенето на нови рецепти попадах на чужди блогове и тогава се сетих че имам свой,и тогава реших че бабите ми и майка ми са имали тетрадки,но в това модерно време на интернет ,аз ще имам блог. Макар че имам вече три големи тетрадки с рецепти.

– А ще ми разкажеш ли за най-голямата си мечта в момента?

Моята най-голяма мечта е още от раждането на двете ми прекрасни деца.Мечтая да станат достойни и добри хора.Няма нищо по хубаво за една майка децата и да са здрави и щастливи.Надявам се че досега се справям добре и им давам добър пример.Малката ми дъщеря е винаги с мен в кухнята.Помага ми с рязането на продукти и доста добре се справя с точилката.

– Има ли готвачи по света, на които се възхищаваш и с които искаш да се срещнеш?

Готвачи има много и различни.Известни и неизвестни.Всеки се учи през целия си живот .За мен една среща с Йоли(Йоланта Делибозова),която е мой виртуален приятел ще ме направи много щастлива.

– Сладко или солено?

Сладко разбира се ,но готвя повече солено.Обожавам шоколад.

– А кой продукт винаги присъства в твоята кухня?

Продуктът който винаги присъства в моята кухня е естествено брашното с което е свързана и моята страст.

– Казваш, че тестото е твоята страст, ще споделиш ли с читателите ни някоя от любимите ти рецепти?

Любимата ми рецепта е много подходяща за идващото време на спанака,лапада и пресния лук. Рецептата съм взела от моя приятелка .Става превъзходно за основно ядене и предястие а може и така между другото да се хапне.

Продукти за тестото: 300 мл. топла вода 1 с.л. захар 1 с.л. зехтин 1 ч.л. сол 1яйце и един белтък(жълтъка за намазване) 500 гр. брашно 10 гр. прясна мая Омесваме си тесто и го оставяме да втаза за 1 час на стайна температура. Правим си плънка от:1/2кг.спанак и 1/2кг.лапад.1 връзка пресен лук.Всичко това задушаваме на тиган с малко зехтин.Докато се изпари влагата.Оставяме плънката да изстине и натрошаваме в нея 0,250кг.сирене и разбиваме 3 яйца. Премесваме тестото и го разделяме на две части.Едната да е по-голяма от другата.Разточваме две кори ,голямата слагаме на дъното на намаслена и набрашнена тава така че краищата и да излизат малко от тавата.Разстиламе плънката и отгоре похлупваме с другата кора.Прищипваме двете кори така както приготвяме пай.Отгоре надупчваме с нож или изрязваме кръгчета с помоща на форми за сладки покриваме с фолио и оставяме да втаса за около 30 мин.Намазваме отгоре с разбития жълтък с малко прясно мляко и печем на 180 градуса до приятна златиста коричка.Поднасяме с цедено мляко.

– Пожелай нещо на читателите ни…

На читателите искам да пожелая да отделят на ден по 1 час от забързаното си ежедневие за да приготвят поне едно хранене на деня у дома.Гответе с желание и щипка любов.Иначе не се получава.Когато се готви без желание и ястието го усеща и вкуса е различен.Включвайте и децата си в готвенето,като на игра.Така ще пробудите у тях любовта към храната.И когато станат големи няма да го правят по задължение.Когато аз готвя се разтоварвам и почивам.