Владислав Влайков
Още ли съвестните считат за луди? Още ли апатията, меркантилността и егоизма ще у хората? Тези три порока ни морят и днес!
Още ли несправедливостта възтържествува. Още ли хиляди българи ще се скитат по таз тежка чужбина немили недраги ….
До кога ще търпи народът български да го смучат наши и чужди гости…?
Преди 146 г. шепата въстанали българи не бяха месии, те бяха истински родолюбци и предани водачи. Априлци показаха на целия свят, че обединени от една кауза, можем да разбием всички окови, когато сме единни. Щеше да е наистина хубаво, ако всички тръгнаха за едната дума „Свобода“. Уви сънят тогава бе прекалено дълбок. Робът още не беше достатъчно събуден и масата население предпочете да гледа отстрани, оковано в оковите на съществуващото робство. Оказа се, поробеният може да осъзнае необходимостта от това да бъде свободен и да се противопостави, а свободният да погуби свободата си от невежество и страх.
Днес сме изправени пред същия парадокс, но разликата се крие в това, че съвременните българи не избират да отстояват правата си, а емигрират, защото са изморени да се борят с неправдата, глупостта и безумието, които ражда вековното ни робското съзнание.
Това обаче не може да засенчи подвигът на априлци, на Бенковски и Хвърковатата чета, на Бобеков. На малкото противопоставили се българи, които оставиха ралото, църквата и школото и хванаха ножа и пушката… И умряха да я има България, но останаха вечно в паметта ни.
За 10 дни Панагюрище става столица на свободата. Впоследствие крепостта на Априлци ще се превърне в клада, която ще освети пътя към свободата и към нова България. След опожарения и кървав погром, панагюрци се връщат, за да възродят града си от развалините.
Ние, наследниците на априлци, ще се поклоним в знак на почит, признателност и преклонение и над града ще се понесе тържественият глас, изричащ имената на загиналите за свободата на България.
Нека на днешния ден се опитаме да се вслушаме в думите на българския химн и да възпитаме себе си като личности, осъзнаващи отговорността и привилегията на свободата! България – нашият земен рай, не ни е даденост, а е плод на саможертвата, усилията и вярата на поколения българи!
Поклон и вечна памет пред паметта на всички загинали на свободата на Отечеството. И нека техният кураж бъде нашия душевен подем.
Да живее ПАНАГЮРИЩЕ! Бог да пази БЪЛГАРИЯ!
