На 6 август Българската православна църква отбелязва празника Преображение Господне.
Началото на празника е поставено през първите векове на Християнството и е свързано с едно от най-важните събития – явяването на Иисус Христос пред неговите свети ученици. За да укрепи вярата на Петър, Иаков и Йоан, Христос се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Според евангелията (Мат.17:1-13; Марк 9:1-9; Лук.9:28-36) „…лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина”. За всички вярващи християни и до днес, Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название „Начатки овощей”, а в Българската православна църква – „Освещаване на гроздето”.
Според българския фолклорен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и е с лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят.
На този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява.
