Д-р Росица Кръстева завършва Медицинския университет в София през 1994 г. Има две специалности – вътрешни болести (2001) и онкология (2005). Специализирала е в университетските болници в Торино (Италия), Атина (Гърция), Мюнхен (Германия), Базел (Швейцария). Работила е в клиниките по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ (1995 – 2012), МБАЛ „Сердика“ (2013 – 2014) и от 2015 г. оглавява отделението по медицинска онкология в Онкологичен център към МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище. От 2019 г. д-р Кръстева ръководи целия онкологичен център в „Уни Хоспитал“, който включва отделенията по медицинска онкология, по лъчелечение и по нуклеарна медицина. Д-р Кръстева е лауреат на престижната годишна награда на фондация „Свети Иван Рилски“ за принос към здравеопазването за 2017 г. в категория „Онкология“.
– Д-р Кръстева, увеличава ли се заболеваемостта от рак на гърдата?
По данни на Globocan заболеваемостта от рак на гърдата в България през 2020 г. е 4061 души или 11,1%, а смъртността е 1533 или 9%.
През 2019 г. Националният онкологичен център на САЩ публикува, че смъртността от злокачествени заболявания в света е намаляла до 29%. Най-рязко се е намалила смъртността от рак на белия дроб и от рак на гърдата. В България смъртността от рак на гърдата също намалява, но при рака на белия дроб не се наблюдава подобрение. Заболеваемостта от рак на белия дроб за същия период в България е 4300 души или 11,8%, а смъртността – 3609 души или 18,5%.
Причината да диагностицираме повече случаи на авансирал рак на гърдата и на други злокачествени заболявания в България е, че у нас се правят само профилактични прегледи, докато в другите страни се прави задължителен скрининг. При скрининга заболяването може да се открие в ранен стадий, а преживяемостта в 1 и 2 стадий е по-голяма.
С възможностите на новите терапии – имунотерапия, таргетна терапия и комбинация от химиотерапия и таргетна терапия – е възможно дори заболяване в четвърти стадий да бъде контролирано и пациентите да живеят повече от пет години. Точно затова смъртността от рак на гърдата има тенденция да намалява и у нас.
– Какъв е диагностичният път на пациентка с рак на гърдата?
Ракът е особено заболяване, което много късно дава симптоми. Ако чакаме първо да се появи симптом, който да ни накара да отидем на лекар, вече сме закъснели. При рак на гърдата жените сами напипват в гърдите си или в аксиларната ямка някаква подутина и тогава отиват на преглед. Следва да се направи ехографско изследване или мамография и да се вземе биопсия, тоест материал от тумора, за да разберем биологията на тумора. След това се прави стадиране – определяме колко се е разпространило заболяването. За тази цел може да използваме скенер с контраст, ядрено-магнитен резонанс или ПЕТ-скенер. Всъщност трябва да разберем дали туморът е само в гърдата и в лимфните възли, или е дал разсейки по други органи. Това е изключително важно, защото подходът е различен. Ако заболяването е ограничено само в гърдата, е възможно да започнем с хирургичния метод – туморът да бъде отстранен. Ако туморът е малък – около 1 см – но е дал метастази в аксилата, като същевременно е хормонално чувствителен и HER-позитивен или тройно негативен, по-добре е да започнем със системно лечение. То включва както химиотерапия, така и таргетна терапия. В случая с тройно негативния рак, когато е локално авансирал, може да се добави и имунотерапия. Комбинацията от химиотерапия с имунотерапия, с последваща имунотерапия след операцията е успешното лечение, тези пациентки може да бъдат излекувани. Ако туморът е разпространен и е засегнал други органи, изборът за тази пациентка е системно лечение. Това означава химио-, имуно- или таргетна терапия.
Така че диагностиката задължително включва биопсия и стадиране на рака. Чак след това се прави преценка с какво лечение да се започне.
– Обяснете какво представлява така нареченият тройно негативен рак на гърдата?
При тройно негативен карцином на гърдата туморът е негативен по отношение на естроген-рецептора, на прогестерон-рецептора и на HER2-рецептора. Това означава, че хормоналното лечение няма да доведе до успех и не очакваме добър отговор при таргетната терапия. Този тумор е изключително агресивен и има по-особен ход на развитие. Дори туморът да е малък (под 2 см), е по-добре да започнем с предоперативно лечение, което по стандарт до този момент е химиотерапия. Прогнозата е по-добра, когато чрез предоперативна химиотерапия туморът намалее в хода на лечението, а при някои пациентки дори се стопи и се стигне до пълна ремисия. Ако започнем с хирургично лечение и махнем тумора, няма да сме сигурни, че лекарствата ще действат. Резултатите от клинични проучвания при тройно негативен рак на гърдата в неоадювантен и адювантен аспект с комбинация химиотерапия и имунотерапия показаха изключително добри резултати.
– Какво е най-важното условие за успешно лечение на рака на гърдата?
В днешно време пациентите с рак може да бъдат излекувани. Първото и най-важно условие за успешно лечение е да знаем биологията и характеристиката на тумора, тоест какъв вид е ракът и колко е разпростраен. Допълнително чрез молекулярната диагностика може да установим мутации или абнормалности на тумора, като по този начин навлизаме в персонализираната медицина. Молекулярна (генетична) диагностика се прави и в България.
– Какво представлява мултидисциплинарния подход в диагностиката и лечението и дали се прилага навсякъде в България?
Не мога да кажа дали се прилага навсякъде, но в работата на нашия онкологичен център прилагаме този подход и персонализираме лечението на пациентите.
Мултидисциплинарен подход означава пациентът с рак на гърдата да бъде обгрижен от няколко специалисти. Това са хирургът, патологът, медицинският онколог, лъчетерапевтът, радиологът, клиничният психолог. На много места по света съществува и т. нар. breast unit, в който се лекува само рак на гърдата и всички специалисти са на едно място, като по този начин цялата мултидисциплинарна грижа за пациента се случва на едно място. Всичко това се случва в лечебни заведения, в които има съответните отделения. В България всеки пациент се обсъжда на Туморен борд, на който се взема решение за терапевтичната тактика, която ще се приложи при него. След това взетите решения се обясняват и обсъждат с пациента.
– Какви са иновациите в лечението на рак на гърдата?
Това са възможностите, които дават таргетната терапия и имунотерапията.
HER2-позитивният рак винаги се свързва с агресивно протичане и по-лоша прогноза, но благодарение на таргетната терапия в последните 10 години ходът на това заболяване се промени. Тройно негативният рак на гърдата също е с лоша прогноза и чакаме с възможностите на имунотерапията да променим хода на това заболяване.
– Какво съветвате жените за профилактика на рака на гърдата?
Препоръчвам и настоявам поне веднъж в годината жените над 40 години да си правят ехографско изследване на гърдите и гинекологичен преглед. Дори техните професионални общества да не го организират, нека имат тази профилактика като свой ангажимент. Съветвам ги също да посещават лекари, които се занимават специфично с лечението на рак на гърдата.
Надявам се скоро да се въведе скрининга за рак на гърдата в България и тогава нещата ще бъдат доста по-лесни и за лекарите, и за пациентите.
– Какво трябва да накара младите жени между 20 и 30 години да отидат на профилактичен преглед?
Ако в тяхното семейство има майка, леля, баба с рак на гърдата, рак на яйчника или рак на дебелото черво, тоест имат наследствена обремененост, моят съвет е веднъж годишно да имат ехографско изследване на гърдите, общо кръвно изследване и ехография на коремните органи. Така ще имат спокойствие, че тази проверка е направена и че са поели отговорността за собственото си здраве.
