София – столицата на Третата българска държава 3.4.2014 г. Датата 22.III/03.IV.1879 г. завинаги ще остане паметна в летописа на град София. На този ден Учредителното народно събрание в Търново провъзгласява София за столица на Третата българска държава. Това решение, определящо първостепенна роля на древния град в новия обществено-политически живот на страната, има дълбоки исторически предпоставки. Наследник на Сердика, средище на обширна римска провинция, от момента, когато влиза в пределите на българската държава с името Средец, градът неизменно е важен стратегически, търговски и културен център. Значимостта си София запазва и по време на османското владичество чак до началото на XIX век. Европейски пътешественици, посещавайки земите ни, почти винаги описват града като главен център на средновековните български държави и му предричат водеща роля в бъдеще. Мнозина просветени българи от епохата на Възраждането: Неофит Бозвели, Иван Богоров, Васил Априлов, Константин Фотинов, Йоаким Груев и др. в своите съчинения също подчертават изключителното значение на София в българската история. Всички фактори от географско, стратегическо, комуникационно и пр. естество, които правят града почти уникален измежду останалите български селища, се взимат предвид при избора на столица след Освобождението. Проф. Марин Дринов – историк, учен и общественик, първи аргументирано лансира идеята за София като столица на новата държава. С него са съгласни и повечето от видните по това време дейци: Драган Цанков, Григор Начевич, Марко Балабанов и др. Разбира се, не липсват и противници на това гледище. Привържениците на кандидатурата на Пловдив или Търново за столица също привеждат доводи в полза на своите предпочитания. Особено се набляга на фактора за икономическия и градоустройствения упадък на София по време на Освобождението, на изостаналостта на нейните жители. Въпреки това схващането на Дринов надделява. В първите месеци след Освобождението, заемайки длъжностите вицегубернатор на София и управляващ Отдела на народното просвещение при Временното руско управление, Марин Дринов развива всестранна обществено-политическа дейност. Неговото мнение по различни въпроси на държавното устройство е високо ценено от руските представители и специално от императорския комисар княз Александър Дондуков-Корсаков, който възприема становището на Дринов за избора на бъдещата столица. С решенията на злополучния за българската държава 
Берлински конгрес (1878 г.) Временното руско управление, пребиваващо първоначално в Пловдив, трябва да се установи в пределите на Княжество България. Княз Дондуков излага подробно своите съображения по този въпрос в обширно писмо до руския военен министър Милютин. Той развива своите аргументи за предимствата на София от военно-стратегически, политически и исторически характер и обобщава: „От всичко казано за политическото настроение на южнобалканското българско население, моля Ваше превъзходителство да благоволи, да разбере какво голямо значение има за мен, щото централното управление да се установи в София”. Съобразявайки се с постановките на Берлинския договор, военният министър се съгласява резиденцията на княз Дондуков да се установи в София. Уговорката е това решение да има временен характер, а изборът на бъдещата столицата да се направи от българските представители на Учредителното народно събрания в Търново. Когато на високия форум този въпрос се поставя за гласуване пред народните представители, предложението на Драган Цанков – София и занапред да остане правителствена резиденция, се приема единодушно и с въодушевление.
