Президентът Илияна Йотова прие почетния строй на Националната гвардейска част, а в словата на официалните лица прозвуча общото послание за памет, дълг и вярност към България
С тържествена заря-проверка на площад „20 април“ Панагюрище почете 150-годишнината от Априлското въстание. Тържественият ритуал събра хиляди жители и гости на града в сърцето на историческата столица на въстанала България, където паметта за 1876 година отново бе изведена като мярка за национално достойнство, държавност и отговорност.
Церемонията бе част от програмата за отбелязване на 150 години от Априлското въстание. В нея участва Националната гвардейска част, а тържествената проверка-заря бе излъчена пряко по БНТ.
Президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Илияна Йотова прие почетния строй на Националната гвардейска част.
В словото си Йотова постави Панагюрище сред градовете, които носят най-важните страници от българската история. Тя подчерта, че градът е не само място на революционна памет, а духовна и политическа столица на въстанието.
„Панагюрище е не само свободолюбивото сърце на българската революция, на тайното съзаклятие. То е столицата на въстанала България“, заяви президентът.
Йотова определи Априлското въстание като мечта за свобода, държава, равноправие и независимост. Тя припомни, че именно по улиците и мегданите на Панагюрище през 1876 година се чува „гласът на българското възкресение“ и на възстановената традиция на българската държавност.
В речта си държавният глава се върна и към онези десет дни свобода, в които панагюрци са се поздравявали с думите:
„Честито ви царство! За много години!“
Президентът посочи, че този кратък миг остава „цяла вечност“ в националната памет.
В словото бе припомнено и значението на местността Оборище, намираща се на няколко километра от Панагюрище, като свято място на българския парламентаризъм. Йотова отбеляза, че в първите дни на бунта в Панагюрище се създава временно правителство, а над него се развява българският флаг с извезания златен лъв.
„Свързва ги България. Свързва ги принадлежността към един народ, към една идея за свободата. Свързва ги чистият порив към волното българско сърце“, каза тя за личностите на Априлската епопея.
В словото си президентът отдаде почит на Бенковски, Волов, Бобеков, Райна Княгиня и на всички знайни и незнайни участници във въстанието. Тя припомни и трагичната съдба на Панагюрище след погрома.
„Знаем и познаваме образа на изпепеленото Панагюрище. Домове, училища, храмове, изпепелени до основи, за да се роди новото Панагюрище, още по-смело, още по-силно и още по-родолюбиво“, каза Йотова.
Държавният глава се обърна и към кмета на община Панагюрище Желязко Гагов, като отбеляза усилията за подготовката на годишнината и за привличането на млади хора към паметта за Април 1876 година.
„Успяхте да поставите на верния път към Панагюрище толкова много млади хора. И сигурна съм, че вече в техните души и сърца свети онова високо самочувствие от българския корен“, заяви тя.
Президентът завърши с препратка към Захари Стоянов и неговото разбиране за мястото на Панагюрище в новата българска история.
„Поклон пред жертвите и героите на Април 1876 година. Поклон пред апостолите и мъчениците. Вечна да бъде тяхната памет“, каза Илияна Йотова.
Силно духовно послание отправи Пловдивският митрополит Николай. В центъра на неговото слово бе напрестолният кръст от църквата в село Поибрене, свързан с освещаването на знамето, ушито от Райна Княгиня, и с благословението на Хвърковатата чета на Георги Бенковски.
„Знайте и запомнете, че именно този кръст е повел България към нейното освобождение“, каза митрополит Николай.
Той припомни, че кръстът е бил носен от свещенослужителите отец Неделю и йеромонах Кирил, че е стоял пред четата, че пред него въстаниците са се клели, молили и целували преди битка.
„Този кръст е живият свидетел на Априлската епопея“, подчерта митрополитът.
В словото си той проследи пътя на кръста след разгрома на въстанието, когато Георги Бенковски, отец Кирил, Захари Стоянов и далматинецът тръгват на север. По думите му те оставят всичко ненужно, но вземат кръста със себе си.
„Този кръст е видял предателството. Той е бил на Костина, на мостчето до реката, и е гледал как режат главата на Георги Бенковски“, каза митрополит Николай.
Той свърза християнския смисъл на кръста с жертвата на Априлското въстание.
„Пред този кръст е било разпнато въстанието, но е възкръснала България“, заяви Пловдивският митрополит.
В края на словото си митрополит Николай отправи и предложение за промяна в израза, използван при военния церемониал. Той се обърна към президента с думите, че вместо „с изключение на геройски загиналите“ командващите проверката биха могли да казват:„Включително безсмъртните герои.“ По думите му това би изразило истината, че загиналите за вярата, ближните и отечеството не са извън строя. „Те са в строя завинаги. Сега, в този момент, те са тук. В строя. Помежду ни. Редом с младите воини“, каза митрополит Николай.
Кметът на община Панагюрище Желязко Гагов също отправи силно слово към жителите и гостите на града. Той започна с пасхалния поздрав „Христос воскресе“ и постави акцент върху дните на памет, в които Панагюрище отбелязва век и половина от въстанието.
„Сто и петдесет години от онзи Април, който ни научи как се умира за свободата“, каза Гагов.
В словото си кметът описа Панагюрище като място, в което болката и величието на националната история се срещат.
„Панагюрище се превърна в сълза в очите на народа ни. Тежка сълза, която не пада, а свети“, заяви Желязко Гагов.
Той припомни младостта на водачите на въстанието, Бенковски на 33 години, Каблешков и Бобеков на 25, Райна Попгеоргиева Футекова на 20 години. По думите му тези хора са се отказали от имена, имоти, титли и семейства, защото са вярвали, че истинският човек се грижи по-малко за себе си и повече за народа си.
„А който няма богатства, ще раздава душата си“, каза кметът.
Гагов говори и за народния характер на въстанието, за черешовите топове, сърповете и пендарите, за затворените дюкяни, за нивите, които остават, и за църквите, които дават вяра.
В словото му прозвуча и болезнената памет за погрома, за бесилките, масовите гробове и за храбрите младежи, които са посрещнали смъртта с достойнство.
„За да научат всички, че през април и май на 1876 година тези, които умираха, бяха по-живи от онези, които убиваха“, каза Желязко Гагов.
Кметът постави и въпроси към съвременна България. Той говори за паметта като дълг, но и като предупреждение. За него забравата на болката от Априлската епопея отваря път към нови зависимости.
„Разбрахме ли, че свободата е родена в тази най-дълбока българска рана? Разбрахме ли, че ако забравим болката от тази рана, сме готови за ново робство?“, попита Гагов.
Той свърза историческата памет с днешните тревоги, с войните, страха, заминаващите деца, празните столове около семейната маса, пътищата, които отнемат животи, и държавността, която трябва отново да се измерва с примера на Апостола и въстаниците.
След словата на официалните лица тържествената заря-проверка продължи с военния ритуал, в който бяха почетени героите на Априлското въстание. Площад „20 април“ се превърна в място на обща памет, в което историята не беше припомнена като далечно минало, а като завет.
Вечерта завърши със заря над Панагюрище, градът, който преди 150 години застана в центъра на въстанала България и остана завинаги в първите страници на новата българска история.
