На днешната дата 16 април, през 1879 г., е приета Първата българска конституция – Търновската от Учредителното народно събрание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 г. и закрито в деня на приемането й. Тя узаконява възстановяването на българската държавност след вековете на робство и бездържавие. Основен проект за нейното изработване е Органическият устав, изготвен през 1878 г. от Съдебния отдел при ръководството на Временното руско управление. Новоприетата конституция съдържа 22 глави и общо 169 члена. Тя спазва основното изискване на Берлинския договор: новата държава да бъде монархия. Така гласи член 4, според който Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство. За своето време Търновската конституция е измежду най-демократичните в Европа – установява общество без титли, привилегии и робство, прокламира граждански права и свободи, полага основите на парламентаризма чрез всеобщо избирателно право без пряк имуществен ценз. Търновската конституция е изменена от Велико народно събрание, когато на княза са дадени поисканите от него пълномощия да управлява страната 7 години по свое усмотрение. На 11юли 1911 г. V Велико народно събрание прави цялостна редакция на Търновската конституция. Приетите промени са наложени от обявяването и признаването на България за независимо царство (22 септември 1908).
В историческото си развитие България има 4 конституции – Конституция на Българското княжество, известна като Търновска конституция, Конституция на Народна република България и действащата Конституция на Република България.
Днешният ден е професионален празник на юристите в България.
От 2011 година, 16 април е професионален празник и на съдебните служители
0
0