Надка Матанова е от хората, чието присъствие е способно да лекува. Топлият й поглед, усмивката, стоплящото човешко отношение, което тя проявява, не само към близките си, сякаш премахват товара от плещите на този, който разговаря с нея. Нейната изтънчена сетивност й позволява да долови точното емоционално състояние на човека отсреща. Женската й природа я кара да постъпи така, че да го накара да се чувства по-добре. Без да преувеличавам, смело мога да твърдя, че добротата, скромността, благородството са не само нейни човешки качества. Те са нейната човешка същност.
Разговорът с нея е толкова приятен и интересен, че аз съвсем не разбрах как се стопиха цели два часа. А със сигурност имаше още какво да си кажем.
Повод за срещата ни стана изложбата, която жените от дружество „Райна Княгиня” наредиха във фоайето на НЧ „Виделина” миналия месец, навръх Благовец. На нея те бяха показали свои ръкоделия – плетени бебешки палтенца и чорапки, ръкавици, шалчета, шапки. Българската бродерия също не отстъпваше с присъствието си. Силно впечатление обаче направиха и изложените нарисувани картини. Оказа се, че това са картините на Надка Матанова. Повечето от нас я познават като бивш служител на ДСК, но малцина са тези, които знаят, че тя се отдава и на рисуването.
Тази своя дарба, всъщност, тя проявява още в ученическите си години. Разказа ми, че пръв забелязал това учителят й по математика – познатият на панагюрци г-н Джукелов. Тогава, на изложба в училище, тя представя две свои картини. На едната е нарисувала цар Калоян в битка, а на другата – влюбена двойка, застанала на „Моста на въздишките” във Венеция. Учителят обръща внимание на баща й, че Надка има дарба и, за да я усъвършенства трябва да учи в Академията. „Това така и не се случи, но винаги аз съм чувствала, че искам да рисувам, че искам да излея душата си за нещата, които ме вълнуват” – развълнувано ми сподели тя.
Започва да рисува повече след като се пенсионира. Първата й картина е морски пейзаж и е нарисувана на обикновен картон. За сметка на това обаче, сега тя стои на специално място в хола й и е любимата картина на нейния съпруг.
Сред творбите й преобладават тези, които са на морска тематика. Сама тя ми сподели, че обича много морето. Любими нейни персонажи са българският цар Калоян, Владимир Висоцки. От животните, в скиците й присъстват конете. Обича да рисува и икони. Споделя ми, че силно вярва в Бог. Дори нейната рождена дата съдържа три пъти Божественото число 7. Родена е на 07.07.1951 година. Много често, след като дадена картина вече е готова, тя открива в нея скрити фигури. Това за нея става съвсем случайно, без да иска. Самата аз също открих такива форми, които наподобяват човешки фигури, например.
Надка Матанова обича да и рисува природни картини. Идеите си черпи от Интернет, тъй като, както тя сама ми сподели, „не може да се отиде навсякъде”. Пресъздала е много живописно пещерата „Очите на Бога”, Крушунските водопади, Ниагарския водопад, изригващ вулкан, селището на инките Мачу Пикчу. Останах впечатлена, когато ми разказа, че нейният син, завръщайки се от Перу, където бил в командировка, й е показал как на снимка, скалистите върхове, заобикалящи селището, обърнати вертикално, приличат на профил на инка. Този профил, тя без да иска, вече го била изобразила в картината си, която нарисувала, докато синът й бил в Перу.
Картините й са зареждащи. Върху тях е отразена божествената енергия, която Надка Матанова долавя със сетивата си. Красотата в творбите си тя постига с маслени бои и с пръстите на ръцете си. Твърди, че с четката не може да постигне същия резултат.
Освен, че рисува, Надка Матанова обича да плете и да шие. Разказа ми, че българските шевици имат защитна сила. Елементите в тях представляват знаци против уроки. По този повод тя ми каза следното: „Човек не трябва да прави лошо. Правейки добро, ти получаваш добро. Когато помагаш на хората, ти самият се чувстваш по-добре. И никога човек не трябва да се отчайва. Всяко зло е за добро. След всеки дъжд идва Слънце. Ако на човек е трябвало да се случи нещо лошо, то е било за добро. За всяко едно нещо човек трябва да е благодарен и да се радва на малките неща”.
С тези нейни думи завърши и срещата ни. Среща, след която мога само да бъда благодарна, че вече познавам човека-творец Надка Матанова.
Да е жива и здрава й пожелава нашият екип, и да ни радва с още свои картини.
Повече картини на Надка Матанова може да видите тук.
