Министър Найден Тодоров отличи артисти и дейци от различни области на културата за техния принос за развитието на българската духовност и в навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Официалната церемония се състоя в галерия „Средец“ на Министерството на културата.
Престижните отличия на Министерството на културата получиха артисти, музейни специалисти, читалищни деятели, писатели – личности от различни области на духовния живот и култура.
Сред наградените са и двама панагюрци.
Поетът Боян Ангелов получи наградата „Златен век“ – огърлие и Грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.
Председателят на НЧ „Виделина“ в Панагюрище и бивш дългогодишен заместник-кмет Спаска Тасева получи плакет „Принос в развитие на културата“ и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.
ПЪЛЕН СПИСЪК НА НАГРАДЕНИТЕ
Награда на Министерството на културата „Златен век“ – огърлие и Грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, и парична награда получават:
· Георги Йорданов – политик и интелектуалец, личност с подчертан принос в развитието и популяризирането на българската култура. Министър на културата с кратко прекъсване в периода 1982 – 1989 г.
· Ицхак Финци – Едно от най-разпознаваемите лица на българската театрална сцена. Снимал се е в десетки наши и чужди филмови продукции, сред които “Преброяване на дивите зайци”, “Вилна зона” и “Елегия”, в комедията “Нашият Шошканини” на Джеки Стоев, част от която става и легендарният Първоаприлски концерт, който наскоро бе възроден в Софийската филхармония. Колегите на Ицко Финци казват, че вероятно заради неизлечимата му отвореност към света и към хората е младеж и на 90 години.
· Иван Гарелов, легенда в журналистиката, дългогодишен водещ на обзорното политическо предаване „Панорама“ на БНТ, спечелило му прозвището „Мистър Панорама“. През тази година навърши 80 години, но и до днес крилатата му фраза „Часът и мястото на срещата са известни“ живее свой живот в публичното пространство. От репортер до шеф на новините и дори водещ на образователно шоу, с дългата си и успешна кариера Иван Гарелов работи неуморно за това зрителят да бъде просветен, взискателен и медийно грамотен. Неговото отношение към общите проблеми на журналистическата гилдия е мотивирано от целта му да бъдат поощрявани смелите и да бъдат награждавани добрите журналисти.
· проф. Боянка Арнаудова – изтъкнат български музиковед, музикален педагог и критик, дългогодишен преподавател по оперна драматургия и история на музиката в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Повече от две десетилетия тя е драматург на Софийската опера и наблюдава отблизо раждането, възхода и триумфа на десетки наши певци. Като музикален критик и изследовател на българското оперно творчество и изпълнителско изкуство, проф. Арнаудова има стотици публикации в медиите и специализираните издания.
· Владимир Пенев, популярен и обичан български актьор, с многобройни роли в театъра и киното. За кратко влиза и в реалната роля „министър на културата“. Наскоро дългата му бяла брада накара дори Джералдин Чаплин да извика сред публиката на „София филм фест“, че го обича. И дори ако беше осъществил детската си мечта – да стане археолог, сигурно пак щеше да получи награда от Министерството, само че в друга категория. Театърът и пътешествията обаче са неговата голяма любов. За десетилетията, прекарани на сцена, определя всичките си роли като важни, лични и трудни. И с право – има поколения зрители, които го помнят в „Нирвана“ или „Вуйчо Ваньо“, и с удоволствие го гледат днес във възкръсналото „Великденско вино“ на Константин Илиев.
· Боян Ангелов – Работил като редактор и главен редактор. Директор на издателство „Български писател“ и председател на Съюза на българските писатели. Автор на 33 поетични книги, както и на книги с историко-философска и литературно-критическа насоченост. Пише сценарии за филми. Преводач от няколко езика. Носител на множество национални и международни награди.
· проф. д.и.н. Стоян Денчев, учен, общественик, дипломат, дългогодишен ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии. Отличава се за изключителните му заслуги към българската култура и по повод 70-годишнината му. В момента е почетен председател на Съюза на народните читалища и председател на Съвета на настоятелите на УниБИТ. Развива специалности, свързани с културно-историческото наследство и изкуствата. Под негово ръководство израстват поколения специалисти в областта на музейното дело, библиотеките, читалищата и управлението на културата. Носител на множество награди за постижения в областта на културата.
С награда на Министерството на културата „Златен век“ – звезда и Грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност и парична награда са удостоени:
· Александър Петров, поет, автор на текстове на обичани български поп и рок песни – кой не си е припявал на песните „Нашият град“ „Любовта, без която не можем“, „Бъди какъвто си“, „Богатство“, „Жулиета“. Награждава се във връзка с неговата 70-годишнина.
проф. д.ф.н. Владко Мурдаров, езиковед и преводач, преподавател, автор на над 1000 научни публикации; признаваме, че много често разчитаме на „Език мой“, за да разберем какви са тенденциите в нашия език.
· Рада Москова, известен писател, драматург и сценарист, създала едни от най-добрите български детски игрални филми – „Куче в чекмедже“, „Горе на черешата“ и др. През 2023 г., навършва 90 г.
· проф. Симеон Венков, композитор, изпълнител и преподавател по бас китара във Вокалния факултет на НМА, автор на филмова музика
· Хайгашод Агасян, композитор, автор на театрална и филмова музика, изпълнител и автор на забавни песни за деца и възрастни.
· Лилия Балева, художник, директор на Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“, чиито таланти са любимци на посетителите на изложби. В момента в СБХ можете да посетите поредната експозиция, която този път е посветена на 70-годишнината на авторитетното училище към Министерството на културата.
· Росица Петрова-Василева – дългогодишен директор на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ в Сливен, с изключителен принос за развитието на библиотечното дело в страната, безспорен инициатор за създаване на положителна промяна на обществените нагласи към библиотеките в страната. От 25 години организира единствения в страна „Национален фестивал на детската книга“.
· Иван Гранитски, Отличава се за изключителните му заслуги към българската литература и култура и по повод 70-годишнината му. Поет, журналист, публицист, литературен критик, изкуствовед, издател и общественик. Автор на множество книги с поезия, литературна критика и история на изкуството. Носител на много награди. Управител на емблематичното издателство „Захарий Стоянов“.
· Антония Ковачева, Пламенен ръководител на Българската национална филмотека, която по нейни думи е убежището, пазител на всичко, което се е случвало в българското кино. Работи като експерт-киновед в БНФ от 1980 г., а като директор вече 10 години възпитава отговорен подход към националното филмово богатство. Обединителна фигура за своя екип и доказан професионалист, Антония Ковачева работи неуморно за опазване и популяризиране на филмовото ни наследство.
· архитект Уляна Малеева, Професионалната й кариера е тясно свързана с опазване на културното наследство и по-специално с обектите на световното наследство. Дългогодишен служител на НИНКН и директор на специализираната дирекция в Министерство на културата до 2017 г. Активно подпомага и до днес по дейностите, свързани с изготвяне на доклади до Центъра за световно наследство, безрезервно работи за каузата на културното наследство на България.
· Ярослава Бубнова (Яра Бубнова), Куратор и художествен критик Създател на Института за съвременно изкуство – София и Президент на българската секция на Международната асоциация на художествените критици. През 2019 и 2022 г. Яра Бубнова бе комисар на националните участия във Венецианското биенале за изкуство. Като директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство, а по-късно и на Националната галерия г-жа Бубнова има категоричен принос за издигане авторитета и популярността на културния институт, подпомагайки осъществяването на редица значими проекти, насочени към трайни контакти между творци, публики и международни културни отношения. Смело отваря дебата за съвременното изкуство, като го определя като културното наследство на бъдещето.
· проф. Станислав Памукчиев, художник. Дългогодишен секретар на секция „Живопис“ на СБХ, концептуалист, работи за реализацията на съвременните автори и организирането на мащабни изложби. През април 2023 г. в галерията на СБХ представи импозантния си проект „Преминаване – траектории във времето“ – живопис, пространствени и видео инсталации, звук. Изложабата ще завъши с театрален пърформанс. В галерия „Арте“ представя изложбата си „Депо“ с картини от различни творчески периоди. Събитията са посветени на 70-годишнината на художника.
Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – златен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност и парична награда получават:
· проф. д-р Ингеборг Братоева – Даракчиева, филмов критик и историк на киното, професор в сектор „Екранни изкуства“ на Института за изследване на изкуствата – БАН, преподавател в СУ, НБУ и НАТФИЗ.
· Марин Янев, любим български актьор, който обича да си задава въпроси, дори да няма отговори на тях. Учил при емблематични фигури в българския театър, днес сам той вече е емблема и еталон за подражание на младите си колеги – със своите мъжество, честност и аристократизъм в живота и в професията.
· Никола Вандов, театровед, критик и изследовател на българското сценично изкуство, главен редактор на списание „Театър“ и редактор във в. „Култура“, автор на летописи за редица български театри.
· проф. Симо Лазаров, композитор и преподавател, водещ специалист в областта на електронната, електроакустичната и компютърна музика, професор в НБУ.
· Янко Миладинов, композитор, бивш диригент на Биг бенда на БНР, автор на над 250 песни и оркестрови пиеси и над 300 аранжимента за биг бенд.
· Лъчезар Риков, дългогодишен директор на Регионална библиотека „Н. Фурнаджиев“, за приноса му за дейността и развитието на библиотеката като водещ културен институт.
· проф. Хюсеин Мевсим, литературен историк, изследовател на турско-българските културни и литературни отношения, преводач и университетски преподавател, професор в Анкарския университет. Наградата ще му бъде връчена допълнително.
· Атанас Звездинов, отличен за дългогодишната му дейност като редактор и главен редактор в няколко издателства. Директор на дома на детската книга с музей „Ангел Каралийчев“. Главен редактор на списание „Родна реч“. Автор на редица книги с проза и поезия за възрастни и деца, като 11 от тях са носители на национални награди. Почетен член на Съюза на словашките писатели. Преводач от чешки, словашки и руски език.
· Борислав Геронтиев, Поет, публицист и изследовател на народното творчество. Бил е редактор в Националното радио, както и директор на програма „Христо Ботев“ в БНР. Дългогодишен ръководител на направления в БНТ, бил е програмен директор в БНТ, както и и.д. генерален директор на Националната телевизия. Бил е изпълнителен директор на Национален фонд „Култура“. Носител на няколко национални литературни награди за поезия. Автор на книги с поезия, проза, есеистика и публицистика.
· Веселин Ружеков, строителен инженер със значителен принос за дейности по реконструкция и социализация на недвижими културни ценности и за популяризиране на делото на Васил Левски и други възрожденци и сподвижници на Апостола.
· д-р Петко Петров – дългогодишен служител на Националния музей „Земята и хората“, а от 28 години ръководи отдел „Фондове и експозиции“. Геолог по образование, д-р Петров е едновременно изследовател и музеен специалист, с безспорен принос при въвеждане на иновативни подходи за опазване и представяне на културното ни наследство в музейна среда.
· Румен Спасов – археолог, уредник в Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов” – гр. Кюстендил. Дългогодишен теренен проучвател на археологически резерват „Античeн и средновековeн град Пауталия – Велбъжд“ .
· Надя Сотирова, музиковед, директор на ДКИ „Къща музей Панчо Владигеров“. Автор е на тематико-експозиционния план, по който е реализирана цялостната концепция и постоянна експозиция на Къща музей ,,Панчо Владигеров“. Разказът за изкуството на големия български композитор тя пази на място в къщата, била негов личен дом, превръщайки я в живо място за срещи, музика, образователни програми и културни събития.
С почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност са удостоени:
· Анна Мария Петрова – Гюзелева, актриса, хореограф и поет. Основател и президент на фондация „Никола Гюзелев“ с активна дейност за развитието на българското музикално-оперно и певческо изкуство. Г-жа Гюзелева има ангажимент в Рим, затова получи наградата си малко по-рано днес.
· Академичен цирк „Балкански“ – най-известният и обичан български цирков състав, прославил страната ни по световните манежи. Наградата получи академик Александър Балкански – безспорен експерт в пет от седемте основни жанра в цирковото изкуство и създател на цирк „Балкански”. Историята за приноса на фамилия Балкански в цирковото изкуство започва преди 200 години.
· Елена Апостолова, Дългогодишен читалищен секретар. За принос в развитието на НЧ „Младост-1983 г.“ и устойчиво развитие на проекти за работа с деца, младежи и възрастни, както и осезаем принос към местната общност.
· Ренета Рошкева, Регионален исторически музей Русе, историк, музеен експерт
· д-р Михаил Симов, историк, уредник в Националния исторически музей
· д-р Димитър Петров, историк, заместник-директор на Регионален исторически музей – Плевен
С Плакет „Принос в развитие на културата“ и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност се удостоява:
· Марио Николов, оперен певец, тенор, продуцент и телевизионен водещ на „Вечната музика“ по БНТ. На 19 май г-н Николов отпразнува своя юбилей с концерта „Господин Маркиз, честит рожден ден“.
· Народно читалище „Заря – 1858“, Хасково – „За високи постижения за развитието на културата в област Хасково и високи творчески постижения“;
· Росица Димова, За приноса й в опазването на българските традиции и фолклор и развитие на читалищата в областта.
· Отец Ярослав Южвик. Канцлер на Православната духовна академия в Супрасъл, съдадена към Супрасълския манастир – духовно средище от 15 век в Североизточна Полша. Наградата ще му бъде връчена допълнително.
· Пенка Чернева, журналист и писател. Дългогодишен член на екипа на в-к „Поглед“, с многобройни публикации на културна и социална тематика. Активен член на Съюза на българските журналисти на Съюза на българските писатели.
· Спаска Тасева, председател на НЧ „Виделина“, гр. Панагюрище. С дългогодишен опит в сферата на хуманитарните дейности като заместник-кмет на община Панагюрище.
· Анна Малешкова, писател. Дългогодишна и многостранна дейност в областта на образованието, литературата, публицистиката и обществения живот на Р. Молдова и Р. България, както и за заслуги за съхраняване и развитие на българската идентичност на сънародниците ни от българските исторически общности в Бесарабия и Таврия.
· Николай Куртев, филолог и писател. Дългогодишна и многостранна дейност в областта на образованието, литературата, публицистиката и обществения живот на Р. Молдова и Р. България, както и за заслуги за съхраняване и развитие на българската идентичност на сънародниците ни от българските исторически общности в Бесарабия и Таврия.
· Eкипът на Национален исторически музей
· Eкипът на Сдружение „Български музеи“
· Олга Арсова, юрист, ръководител направление „Администрация и финанси“ на Националната галерия
· д-р Боряна Борисова Вълчанова, историк на изкуството, куратор
· Михаил Михайлов, художник, представил страната ни на Венецианското биенале за изкуства през 2022 година. Наградата ще бъде получена от Юлияна Николаева Христова и Димитър Михайлов Йонков.
· Ирина Баткова, куратор на проекта „Ето къде си“, с който се представихме на Венецианското биенале за изкуства през 2022 година. Наградата ще бъде получена от д-р Нора Голешевска.
С Плакет „Принос в развитие на културата“ и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност се удостоява:
· Галина Тодорова, дългогодишен директор на Българския културен институт в Прага – прекрасен човек и ценен и обичан колега, която работи неуморно за развитието и популяризирането на културата ни зад граница – в Чехия; (наградата ще получи нейният съпруг);
· С Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност се удостоява:
Ахмад Исмаилович, председател на дружество „България – Узбекистан“.
