Над 1,7 млрд. лв. са заложени за капиталовата програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в проектобюджета за 2024 г. Включени са 253 обекта ново строителство и основни ремонти на пътна инфраструктура, завършване на ВиК обекти, енергийна ефективност на жилищни сгради, укрепване на свлачища и брегоукрепване и др. Това обяви министър Андрей Цеков, който представи параметрите на бюджета пред Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в Народното събрание.
Над 13 млн. лв. от бюджета са заложени за проектиране на основен ремонт на 48 пътни обекта. 305 млн. лв. са предвидени за строителството на други 54 проекта. От тях близо 18 млн. лв. са за строителството на яз. „Лудя Яна“ край Панагюрище.
С 15 млн. лв. ще се финансира укрепването на 33 свлачища и брегоукрепване, основно по Черноморието и река Дунав.
С 1,1 млн. лв. ще се доплатят общинските проекти за улици и ВиК, започнати през 2023 г., каза още министър Цеков.
„Ключово за бъдещото развитие на републиканската пътна мрежа е проектирането за модернизация и ново строителство. За тази цел сме заложили 49 проекта с финансов ангажимент за над 122 млн. лв., от които реално през следващата година ще се вложат 24 млн. лв. Сред ключовите обекти, които ще проектираме, са модернизацията на пътя Монтана – София с тунел под Петрохан, който обаче ще бъде по-голям, ще е с габарити Г 23,50, обходните пътища, сред които този на Враца, скоростен път Пловдив – Смолян – Рудозем, АМ „Рила“ и др. Това са проекти, които следва да обезпечат инвестиционната програма на правителството след 3 до 5 години. Говорим за идейни проекти, геоложки проучвания, екологични процедури. Смятам, че по този начин след 3 г. МРРБ ще има проекти за няколко милиарда“, обясни министър Цеков.
Той информира депутатите, че в бюджета на МРРБ за догодина са заложени средства и за завършване на 48 блока, за които не остана финансиране по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилища. Блоковете са 52, но по 4 от тях има конструктивни проблеми и не са допустими за участие в програмата. Предвижда се към общините, в които се намират сградите, да се отпусне аванс от 30% от нужните средства в размер на 28 млн. лв. за започване на строително-монтажни работи.
Министър Цеков съобщи още, че приходната част на проектобюджета на МРРБ за догодина е в размер на 959 489 000 лв. От продажбата на винетки за леки коли се очакват 289 млн. лв., а от тол такси – 512 млн. лв. Над 113 млн. лв. са заложените приходи от други такси, а 25 млн. лв. – от предоставяне на кадастрални услуги. Разходна част на бюджета е над 1,1 млрд. лв. Над 1 млрд. лв. от тях са за Агенция „Пътна инфраструктура“ – основно за текущ ремонт и поддръжка на републиканските пътища, зимно поддържане, подмяна на пътни знаци, защитни системи, хоризонтална маркировка. Над 2,1 млн. лв. е ресурсът за геозащитни дейности, а 3 млн. лв. – за изработване на общи устройствени планове на общините. Над 3 млн. лв. са предвидени за кадастрални и геодезически дейности, а за конструктивно обследване и премахване на незаконни строежи – 2,5 млн. лв.
Регионалният министър се спря и на ролята на МРРБ по отношение на Националния фонд за финансиране на общински проекти, тъй като ведомството ще сключва договорите и ще администрира изпълнението им. Според Цеков това е предизвикателна задача, защото има над 800 проекта за над 2,7 млрд. лв. „МРРБ може да се справи организационно, но трябва да се конкретизират малко по-подробно кои са допустимите разходи по програмата, трябва да се прецизират т. нар. недопустими проекти, които подлежат на финансиране по други програми, включително европейски. Важно е да се определи кой преценява допустимостта. Като администратор трябва да имаме ясни указания, за да не се окаже, че оценката е субективна и е на администрацията на МРРБ“, каза министърът.
Министър Цеков подчерта, че с този бюджет през следващата година страната ни ще инвестира около 0,8% от БВП за развитие на инфраструктурата, която да обслужва политиката на възходящ тренд в регионалното развитие. Между 0,8% и 1,2% процента от БВП за пътна инфраструктура и основни ремонти заделят и повечето страни в Европа. „Предвид състоянието на пътната инфраструктура в България, ние трябва да вървим към повишаване на темповете, с които да се доближим до съвременните изисквания за транспортна свързаност“, посочи министър Цеков.
