РЗИ Пазарджик се включва в кампанията на Министерство на здравеопазването за отбелязване на Световния ден за борба с Хепатита, като обявява периода от 29.07 /понеделник/ до 02.08.2024 г. /петък/ за Седмица за скрининг на Хепатит В и С.
Всеки желаещ може да бъде изследван безплатно и анонимно, в часовете от 9.00 ч. до 16.00 ч., в лабораторията на РЗИ Пазарджик – гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ № 17, без предварително записване.
От Здравната инспекция, с любезната подкрепа на Младежки дом – Пазарджик, организират Мобилен екип за провеждане на изследвания в центъра на град Пазарджик.
На 31.08.2024 г. от 9.30 до 13.00 ч., в Голяма зала на Младежки дом – 1 етаж, гражданите на Пазарджик, областта и всички желаещи, могат да се изследват за Хепатити В, С и ХИВ с бързи тестове.
Тази година, мото на кампанията реализирана от Световната здравна организация е: „Време е за действие“.
С него за пореден път се поставя акцент върху неотложността на действията и усилията, необходими за премахване на хепатита като заплаха за общественото здраве до 2030 г.
Световният ден за борба с хепатита се провежда всяка година на 28-и юли, като на този ден светът се обединява около темата за борбата с инфекцията и целта е повишаване на обществената осведоменост за вирусните хепатити. н
Съществуват пет основни щама на вируса на хепатит: А, B, С, D и Е, като глобалните усилия са насочени към елиминиране на инфекциите с хепатит B, C и D.
В изпълнение на Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити в Република България за периода 2021 – 2025 г. Министерството на здравеопазването осигурява диагностикуми и консумативи за диагностика на вирусни хепатити за нуждите на лабораторната мрежа в страната. Сред основните цели на Националната програма са: намаляване на заболяемостта и смъртността от хронични вирусни хепатити; достигане и задържане на 95% обхват с трети прием на ваксина срещу хепатит B при деца; достигане на нива за диагностика и лечение на хепатит В и С – над 50% диагностицирани пациенти и над 40% лекувани и намаляване на разпространението на вирусни хепатити А, D и Е.
* * * * *
ХЕПАТИТ А
Хепатит А е възпаление на черния дроб, което може да причини леко до тежко заболяване. Вирусът на хепатит А (HAV) се предава чрез консумация на заразена храна и вода или чрез пряк контакт със заразен човек. Почти всеки човек се възстановява напълно от хепатит А и развива имунитет за цял живот. Въпреки това много малка част от хората, заразени с хепатит А, могат да умрат от фулминантен хепатит. Рискът от заразяване с хепатит А е свързан с липсата на чиста вода и лоши санитарни и хигиенни условия (например замърсени храни, води и мръсни ръце).
Налична е безопасна и ефективна ваксина за предпазване от хепатит А.
Хепатит А е възпаление на черния дроб, причинено от вируса на хепатит А (HAV). Вирусът се разпространява главно, когато незаразено или неваксинирано лице консумира храна или вода, замърсени с фекалии на заразен човек. Заболяването е тясно свързано с контаминирани вода или храна, неадекватни санитарни условия, лоша лична хигиена и орално-анален секс.
За разлика от хепатит В и С, хепатит А не причинява хронично чернодробно заболяване, но може да предизвика изтощителни симптоми и рядко фулминантен хепатит (остра чернодробна недостатъчност), който често е с фатален изход. По оценки на СЗО през 2016 г. от хепатит А са починали 7 134 души в световен мащаб (което представлява 0,5 % от смъртността, дължаща се на вирусни хепатити).
Хепатит А се среща спорадично или под формата на епидемични взривове по целия свят, с циклична тенденция. Епидемиите, свързани със заразена храна или вода, могат да избухнат експлозивно, като засягат стотици хиляди хора. Също така епидемиите могат да бъдат и продължителни, като засягат общности в продължение на месеци чрез предаване на инфекцията от човек на човек. Вирусите на хепатит А се задържат в околната среда и могат да издържат на процесите на производство на храни, които рутинно се използват за инактивиране или контрол на бактериалните патогени.
Инкубационният период на хепатит А обикновено е между 14 до 28 дни.
Симптомите на хепатит А варират от леки до тежки и могат да включват треска, отпадналост, загуба на апетит, диария, гадене, дискомфорт в корема, тъмно оцветена урина и жълтеница (пожълтяване на склерите на очите и кожата). Не всеки заразен има всички симптоми.
Превенция
Най-ефективните мерки за борба с хепатит А са добрата хигиена, безопасността на храните и имунизацията. Разпространението на хепатит А може да се намали чрез:
- адекватно снабдяване с безопасна питейна вода;
- правилно изхвърляне на отпадните води;
- адекватни практики за лична хигиена, като редовно миене на ръцете преди хранене и след ходене до тоалетна.
ХЕПАТИТ В
Хепатит В е вирусна инфекция, която поразява черния дроб и може да причини както остро, така и хронично заболяване. Вирусът най-често се предава от майка на дете по време на раждане, както и при контакт с кръв или други телесни течности по време на секс със заразен партньор, опасни инжекционни практики или излагане на контанимирани остри инструменти. По оценки на СЗО през 2019 г. 296 милиона души живеят с хронична хепатит В вирусна инфекция, като всяка година се регистрират нови 1,5 милиона инфекции. През 2019 г. хепатит В е довел до приблизително 820 000 смъртни случая, предимно от цироза и хепатоцелуларен карцином (първичен рак на черния дроб).
Налична е безопасна и ефективна ваксина, която осигурява 98% до 100% защита срещу хепатит В. Предотвратяването на инфекцията с хепатит В предотвратява развитието на усложнения, включително хронични заболявания и рак на черния дроб.
В ендемичните региони хепатит В вирусът най-често се разпространява от майка на дете при раждането (перинатално предаване) или чрез хоризонтално предаване (със заразена кръв). Хепатит В се разпространява и чрез нараняване с игли, татуиране, пиърсинг и контакт със заразена кръв и телесни течности, като слюнка и менструални, вагинални и семенни течности. Предаването на вируса може да стане и чрез повторна употреба на заразени игли и спринцовки или остри предмети в здравните заведения, в общността или сред лица, които си инжектират наркотици. Предаването по полов път е по-разпространено при неваксинирани лица с многобройни сексуални партньори.
Вирусът на хепатит В може да оцелее извън организма в продължение на най-малко 7 дни. През това време вирусът все още може да предизвика инфекция, ако попадне в организма на човек, който не е защитен с ваксина. Инкубационният период на вируса на хепатит В варира от 30 до 180 дни. Вирусът може да бъде открит в рамките на 30 до 60 дни след заразяването.
Повечето хора не проявяват никакви симптоми, когато са новозаразени. При някои хора обаче се наблюдава остро заболяване със симптоми, които продължават до няколко седмици, включително пожълтяване на кожата и склерите на очите (жълтеница), тъмна урина, силна умора, гадене, повръщане и болки в корема. Хората с остър хепатит могат да развият остра чернодробна недостатъчност, която може да доведе до смърт. Сред дългосрочните усложнения на инфекциите с HBV при една част от хората се развиват напреднали чернодробни заболявания като цироза и хепатоцелуларен карцином, които причиняват висока заболеваемост и смъртност.
Превенция
По препоръки на СЗО всички бебета трябва да получат ваксина срещу хепатит В възможно най-скоро след раждането, за предпочитане в рамките на 24 часа, последвана от 2 или 3 дози ваксина срещу хепатит В с интервал от поне 4 седмици, за да се завърши серията от ваксинации. Защитата се предполага, че е доживотна.
ХЕПАТИТ С
Хепатит С е възпаление на черния дроб, причинено от вируса на хепатит С (HCV). Вирусът може да причини както остър, така и хроничен хепатит, чиято тежест варира от леко до сериозно заболяване, което продължава цял живот, включително чернодробна цироза и рак. Вирусът на хепатит С е кръвнопреносим вирус и повечето заразявания стават чрез излагане на кръв при опасни инжекционни практики, нерегламентирани здравни грижи и кръвопреливания, инжекционна употреба на наркотици и сексуални практики, които водят до контакт със заразена кръв. Хепатит С не се разпространява чрез кърма, храна, вода или случаен контакт, като прегръщане, целуване и споделяне на храна или напитки със заразен човек.
В световен мащаб около 58 милиона души са хронично заразени с вируса на хепатит С, като годишно се появяват около 1,5 милиона нови инфекции. Според данните 3,2 милиона юноши и деца са с хронична инфекция с хепатит С. По данни на СЗО през
2019 г. приблизително 290 000 души са починали от хепатит С, най-вече от цироза и хепатоцелуларен карцином (първичен рак на черния дроб). Антивирусните медикаменти могат да излекуват повече от 95% от лицата с хепатит С вирусна инфекция.
Понастоящем няма ефективна ваксина срещу хепатит С.
Вирусът на хепатит С (HCV) причинява както остра, така и хронична инфекция. Острите инфекции с HCV обикновено протичат безсимптомно и в повечето случаи не водят до животозастрашаващо заболяване. Около 30% (15-45%) от заразените лица се изчистват спонтанно от вируса в рамките на 6 месеца от заразяването без никакво лечение. Останалите 70% (55-85%) от лицата развиват хронична HCV инфекция. При лицата с хронична HCV инфекция рискът от цироза варира от 15 до 30% в рамките на 20 години.
Инкубационният период на хепатит С инфекцията варира от 2 седмици до 6 месеца. След първоначалното заразяване приблизително 80% от хората не проявяват никакви симптоми. При тези, които имат остри симптоми, могат да се наблюдават повишена температура, умора, намален апетит, гадене, повръщане, болки в корема, тъмна урина, бледи изпражнения, болки в ставите и жълтеница (пожълтяване на кожата и бялото на очите).
Ранното диагностициране на HCV инфекция може да предотврати възникването на здравословни проблеми и да предотврати предаването на вируса. Ето защо се препоръчва тестване на хора, които може да са изложени на повишен риск от заразяване.
Около 6,2% от хората живеещи с ХИВ в световен мащаб имат серологични данни за минала или настояща HCV инфекция. Хроничното чернодробно заболяване представлява основна причина за заболеваемост и смъртност сред тях.
Превенция
Не съществува ефективна ваксина срещу хепатит С вируса, така че превенцията зависи от намаляването на риска от контакт с вируса в здравните заведения и сред населението с по-висок риск. Това включва хората, които ползват инжекционни наркотици, мъжете, които правят секс с мъже, особено тези, които са заразени с ХИВ, или тези, които приемат предекспозиционна профилактика срещу ХИВ.
Интервенциите за първична превенция от разпространение и заразяване с HCV включват: безопасна и подходяща употреба на инжекции в здравеопазването; безопасно боравене и изхвърляне на остри предмети и отпадъци; предоставяне на всеобхватни услуги за намаляване на вредите на хората, които си инжектират наркотици; изследване на дарената кръв за HBV и HCV (както и за ХИВ и сифилис).
ХЕПАТИТ D
Вирусът на хепатит D (HDV) се нуждае от хепатит В вируса за навлизане и размножаване в гостоприемника. HDV засяга близо 5% от хората в световен мащаб, които имат хронична хепатит B вирусна инфекция. Инфекцията с HDV възниква, когато хората се заразят едновременно с хепатит В и D (коинфекция) или се заразяват с хепатит D вируса, след като първо са били заразени с хепатит В вируса (суперинфекция). Популациите, които се характеризират с високо разпространение на HBV и HDV коинфекция са лицата на хемодиализа и лица, употребяващи инжекционни наркотици. Комбинацията от инфекция с HDV и HBV се счита за най-тежката форма на хроничен вирусен хепатит поради по-бързото прогресиране на хепатоцелуларния карцином.
Инфекцията с хепатит D може да бъде предотвратена чрез имунизация срещу хепатит В, но успеваемостта при лечение е ниска.
Едновременната инфекция с HBV и HDV може да се прояви като лек до тежък остър хепатит с признаци и симптоми, неразличими от тези на другите видове остри вирусни хепатити. Признаците обикновено се появяват на 3 до 7 седмици след първоначалната инфекция и включват повишена температура, умора, загуба на апетит, гадене, повръщане, тъмна урина, бледи изпражнения, жълтеница (жълти очи) и дори фулминантен хепатит. Възстановяването обаче обикновено е пълно, развитието на фулминантен хепатит е рядко, а хронифицирането на хепатит D вирусната инфекция е рядко.
HDV суперинфекция е когато заразяването HDV става при наличие на хронична HBV инфекция. HDV суперинфекцията ускорява прогресията до по-тежко заболяване във всички възрасти. Суперинфекцията с HDV ускорява прогресията до цироза десетилетие по-рано в сравнение с HBV моноинфекцията. Пациентите с HDV индуцирана цироза са изложени на повишен риск от хепатоцелуларен карцином (HCC), въпреки това механизмът, по който HDV причинява по-тежък хепатит и по-бързо прогресиране на фиброзата, за сега остава неясен.
Превенция
Основните насоки са свързани с превенцията на предаване на HBV и най-вече чрез имунизация срещу хепатит В. Трябва да се отбележи, че имунизацията срещу хепатит В не осигурява защита срещу HDV за вече заразените с HBV.
ХЕПАТИТ Е
Хепатит Е е възпаление на черния дроб, причинено от инфекция с вируса на хепатит Е (HEV). Всяка година в света се регистрират около 20 милиона души инфектирани с HEV, които водят до около 3,3 милиона симптоматични случая на хепатит Е инфекция. По оценки на СЗО през 2015 г. хепатит Е е причинил приблизително 44 000 смъртни случая (което представлява 3,3 % от смъртността, дължаща се на вирусни хепатити). Вирусът се предава по фекално-орален път, главно чрез замърсена вода. Хепатит Е се среща в целия свят, но заболяването е най-разпространено в Източна и Южна Азия.
Разработена е ваксина за предпазване от инфекция с вируса на хепатит Е, която е лицензирана в Китай, но все още не е налична на други места, включително и в България.
Хепатит Е е възпаление на черния дроб, причинено от вируса на хепатит Е (HEV). Четири от вирусните типове имат значение за човешкото здраве: генотипове 1, 2, 3 и 4. Генотипове 1 и 2 са открити само при хора. Генотипове 3 и 4 циркулират при различни животни като прасета, диви свине и елени, които се явяват източник за заразяване на хората с вируса. Животните се явяват безсимптомни носители на вируса. HEV се отделя с изпражненията на заразени лица и попада в човешкия организъм през червата. Предава се главно чрез замърсена питейна вода. Инфекцията обикновено е самоограничаваща се и преминава в рамките на 2-6 седмици. Понякога се развива сериозно заболяване, известно като фулминантен хепатит (остра чернодробна недостатъчност), което може да бъде фатално.
Хепатит Е вирусната инфекция е разпространена по целия свят и е често срещана в страните с ниски и средни доходи, където достъпът до основни водоснабдителни, канализационни, хигиенни и здравни услуги е ограничен. В тези райони заболяването се среща както под формата на епидемии, така и като спорадични случаи. Епидемиите обикновено следват периоди на фекално замърсяване на питейната вода и могат да засегнат от няколкостотин до няколко хиляди души. Огнища на инфекцията могат да възникнат и в зони на конфликти и извънредни хуманитарни ситуации, като военни зони и лагери за бежанци.
Инкубационният период на острата HEV инфекция варира от 2 до 10 седмици, като средната продължителност е 5-6 седмици. Заразените лица отделят вируса от няколко дни преди началото на заболяването до 3-4 седмици след началото му.
Типичните признаци и симптоми на HEV инфекция включват: начална фаза на лека треска, намален апетит (анорексия), гадене и повръщане, които продължават няколко дни; болки в корема, сърбеж, кожен обрив или болки в ставите; жълтеница (жълт цвят на кожата), тъмна урина и бледи изпражнения; и леко увеличен, чувствителен черен дроб (хепатомегалия). Симптомите са неразличими от тези, които се наблюдават при други чернодробни заболявания, и обикновено продължават 1-6 седмици.
В редки случаи острият хепатит Е може да протече тежко и да доведе до фулминантен хепатит (остра чернодробна недостатъчност). Бременните жени заразени с генотип 1 и 2 на хепатит Е вируса, особено през втория или третия триместър, са изложени на повишен риск от остра чернодробна недостатъчност и загуба на плода. Смъртността може да достигне до 20-25%, ако се разболеят от хепатит Е през третия триместър на бременността.
Превенция
Профилактиката е най-ефективният подход за борба с HEV инфекцията. На популационно ниво мерките включват: поддържане на стандарти за качество на общественото водоснабдяване; създаване на добре работеща отпадна канализационна система. На индивидуално ниво рискът от заразяване може да бъде намален чрез: прилагане и спазване на добри хигиенни практики; избягване на консумацията на вода със съмнително качество и на недобре термично обработени животински продукти.
