„Да бъдеш хирург означава да носиш професията си от сутрин до вечер“
С над 20 години професионален опит, доц. д-р Бойко Атанасов е хирург, за когото развитието на съвременните хирургични подходи върви ръка за ръка с отговорността към пациента и към следващото поколение лекари. Завършва Медицински университет – София през 2001 г., а през 2008 г. придобива специалност „Обща хирургия“. През 2017 г. защитава докторска дисертация, посветена на съвременните подходи в хирургичното лечение, а от 2024 г. е ръководител на Клиниката по хирургия в МБАЛ „Уни Хоспитал“.
В практиката си доц. д-р Атанасов съчетава активната клинична работа с преподавателска и менторска дейност, като участва в обучението на студенти и млади лекари. През 2025 г. получава отличието „Лекар на годината“ на МБАЛ „Уни Хоспитал“ – признание за професионализма му, за доверието на колегите и за последователния път към хирургия, в която технологиите, екипната работа и човешкото отношение са равностойни.
Разговорът с него е за хирургията днес – между опита и приемствеността, между високите технологии и човешкото присъствие, между операционната и бъдещето на младите лекари.
Какво означава за Вас отличието „Лекар на годината“ на МБАЛ „Уни Хоспитал“?
Приемам това отличие не като лична награда, а като признание за труда на целия екип. В хирургията нищо не се случва самостоятелно – зад всеки резултат стоят много хора, доверие и дълъг път на съвместна работа. За мен това признание е знак, че посоката, в която вървим заедно, е правилна и че усилията ни имат реален смисъл за пациентите.
Промени ли по някакъв начин това признание начина, по който гледате на работата си днес?
По-скоро не го промени, а го затвърди. Донесе още по-ясно осъзнаване за отговорността – към пациентите, към колегите и към младите лекари. Когато получиш такова признание, то не е повод да се отпуснеш, а допълнителен стимул да бъдеш още по-взискателен към себе си и към работата, която вършиш всеки ден.
В последно време отчетливо се засилва делът на миниинвазивните операции. Какво промени това в работата на хирургичното звено?
Миниинвазивната хирургия безспорно повиши качеството на нашата работа. Крайните лечебни резултати са по-добри, възстановяването на пациентите е по-бързо и по-леко, а това има значение не само медицински, но и чисто човешки – за начина, по който пациентът преминава през лечението си. За екипа това носи удовлетворение и увереност, че прилагаме съвременни и щадящи подходи.
Често се говори за прецизност и по-бързо възстановяване при лапароскопската хирургия. Но какво не се вижда отстрани – кое е най-голямото ѝ предизвикателство за екипа?
Най-голямото предизвикателство остава обучението – не само на млади лекари и специализанти, но и на операционните сестри. Лапароскопската хирургия изисква различен ритъм на работа, отличен синхрон и постоянна концентрация. Това не се постига бързо – нужно е време, търпение и последователност, за да се изгради стабилен екип. За мен личен и много важен момент в този път беше, че имах възможността в „Уни Хоспитал“ да попадна в среда с изключително опитни хирурзи и утвърдени професионалисти като д-р Николов, д-р Марков и д-р Мечкаров.
Има ли случаи, при които лапароскопията Ви дава възможност да вземете решение, което преди години бихте отложили или избегнали?
Рзбира се, натрупаният опит ни позволява днес да извършваме миниинвазивни интервенции, които в миналото биха били немислими. Това означава по-щадящ подход, по-малка травма и по-голямо спокойствие както за пациента, така и за екипа.
Въпреки възможностите на високата технология, случва ли се да избирате класически хирургичен подход – и какво определя това решение?
Да, и това е напълно естествено. Най-важният принцип остава да не вредим. Благодарение на опита можем бързо да преценим до каква степен е разумно да приложим миниинвазивен подход и кога е по-безопасно да преминем към конвенционална хирургия. Технологията е инструмент, но пациентът винаги е в центъра на решението.
Как се изгражда доверие в екип, работещ със съвременни хирургични технологии?
С ясна комуникация, добре разпределени роли и взаимно уважение. Доверието не се създава с една операция – то се гради всеки ден, чрез постоянство, споделена отговорност и усещането, че всички работим в една посока.
Каква роля има болница като „Уни Хоспитал“ в това високата технология реално да работи в полза на пациента?
Инвестициите в нова лапароскопска и роботизирана апаратура са ясен поглед към бъдещето. Те показват визията на собствениците на болницата и подкрепата им за развитието на специалистите. Без такава среда и без доверие към екипите, високите технологии не биха имали реална стойност.
За първи път „Уни Хоспитал“ се включва в проект за практическо обучение на студенти по медицина, реализиран в партньорство с Министерството на образованието и науката, в който Вие сте първият ментор на шестима практиканти. Какво означава това за Вас?
Като преподавател имам възможност да работя със студентите теоретично, но този проект ми дава нещо много по-ценно – възможност да бъдем заедно в реална работна среда. Именно там се изгражда отношението към пациента, към екипа и към самата професия. Това е моментът, в който младите хора започват истински да осъзнават какво означава да си лекар.
Вече имате опит като ментор. Как този опит Ви помага днес?
Работата ми със студенти още в ранните курсове ми позволява да ги опозная добре. А когато имаш възможност да работиш с тях и в операционната, виждаш онези малки, но важни грешки, които, ако бъдат коригирани навреме, могат да спестят много трудности по-късно. За мен една от най-големите награди като ментор е, когато успея да върна млад лекар към корените му. Имам специализант – Петър Михлюзов, родом от Панагюрище, който беше мой студент, премина през учебни практики в Пловдив, а съвсем наскоро избра да продължи работа в „Уни Хоспитал“. Да видиш как един млад човек намира пътя си обратно – близо до семейството си и с възможност да се развива професионално – е истинско признание за всеки ментор.
Какво бихте искали тези шестима практиканти да отнесат със себе си след края на практиката?
Най-вече отношение – към пациента и към професията. Индивидуален подход, уважение към човека срещу себе си и начин на мислене, който е интердисциплинарен и екипен. За мен е важно те да разберат, че добрият лекар не работи сам, а е част от екип, в който всеки има своята роля и отговорност.
Какво липсва най-често на младите лекари в началото?
В началото най-често липсва увереност, което е естествено, защото реалната болнична среда носи много по-голяма отговорност от тази в аудиторията. Но когато усетят, че имат подкрепата ми и че някой стои зад тях във всеки момент, те започват бързо да израстват и постепенно да поемат отговорност. Именно тогава се изгражда истинската връзка между теорията и практиката – онази връзка, която прави знанието живо и приложимо.
Виждате ли в подобни проекти реален шанс част от тези млади хора един ден да се върнат като лекари в „Уни Хоспитал“?
Категорично да. От практиката ми до момента мога да кажа, че това е една от най-благоприятните среди за развитие на млади специалисти. Тук има не само модерна апаратура и възможности за професионално израстване, но и ясно усещане за посока. Дългосрочната визия на собствениците на „Уни Хоспитал“ не е насочена само към развитието на хирургията, а към цялостното изграждане на болницата като място, в което младите лекари могат да планират бъдещето си и да се чувстват сигурни в избора си. Всичко това стъпва върху визията и делото на проф. Лъчезар Цоцорков, чиято идея и философия стоят в основата на създаването на болницата като място за развитие, знание и грижа за човека. Днес тази визия продължава последователно чрез ангажираността и дългосрочния поглед на сина му Димитър Цоцорков, което дава устойчивост и смисъл на инвестициите – както в технологии, така и в хора.
Как си представяте Клиниката по хирургия след пет години – като технологии, но и като хора?
Виждам я като клиника с добре подготвени, взаимно заменяеми екипи, които извършват хирургични операции на най-високо ниво. Сигурен съм, че технологичното развитие ще продължи – с пълно въвеждане на роботизираната хирургия и постепенно използване на изкуствения интелект като помощен инструмент в клиничната практика. Но най-важното ще останат хората – млади, мотивирани и добре обучени специалисти, които работят в екип и споделят общи ценности.
Какво е добрият хирург днес – в едно изречение?
Баланс между умения, технология и човечност, но и пълна отдаденост – защото хирургът не „изключва“ отговорността си и мисли за пациентите и решенията си и след края на работния ден.
Какво бихте искали пациентите да усещат, когато чуят името на Клиниката по хирургия в „Уни Хоспитал“?
Сигурност и спокойствие, че са на правилното място. Усещане за професионализъм, за внимание и лечение на най-високо ниво, съизмеримо със световните стандарти, но запазило и човешкото отношение.
Интервю: Анелия Раленкова, МБАЛ „Уни Хоспитал“
