Писмото е адресирано до кмета Желязко Гагов, с копия до председателя на Общинския съвет Иван Лалов и главния архитект Николай Младенов.
Инициативата има и по-ранна предистория. Още през ноември 2015 г. Румен Спасов публично поставя въпроса за увековечаване паметта на своя предшественик в Панагюрище. Тогава се обсъжда изработването на барелеф от скулптора Иван Минеков, а необходимите средства са оценявани на около 1500–2000 лева.
Десет години по-късно, на 28 ноември 2025 г., Спасов подава заявление до общината за поставяне на паметна плоча в началото на улица „Делчо Уливеров“. Именно към това заявление се отнасят документите, внесени на 10 ноември 2026 г.
Новият проект е дело на скулптора Спас Кирчев. Представената визуализация предвижда бронзов релефен портрет на Делчо Уливеров върху черна гранитна плоча с възпоменателен надпис.
Общата стойност за изработката и монтажа е 3890 евро. Офертата включва 1200 евро за проектиране и моделиране в глина, 700 евро за допълнително моделиране в мащаб 1:1, 300 евро за гипсова отливка и 1300 евро за отливане в бронз. За гранитната плоча са предвидени 90 евро, за надписа 200 евро, а за монтажа 100 евро.
В писмото си Румен Спасов посочва, че за реализацията на инициативата е необходимо съгласуване с компетентните институции, включително произнасяне на Общинския съвет след внесен доклад от кмета и издаване на виза от главния архитект.
От представените документи не става ясно кой ще осигури средствата за изработката и поставянето на паметния знак, нито дали вече са предприети необходимите процедури за неговото одобряване.
Кой е Делчо Уливеров?
Делчо Иванов Уливеров, срещан в историческите източници и като Оливеров, е роден в село Поибрене. За рождената му година съществуват различни сведения, като се посочват 1825 и 1833 г.
Получава образование в местното килийно училище и впоследствие се утвърждава като един от заможните и уважавани жители на селото.
При посещението на Васил Левски в Поибрене двамата се запознават, а Уливеров поема ръководството на местния таен революционен комитет. Участва активно в подготовката на националноосвободителното движение и съдейства за създаването на революционен комитет в съседното село Белица, Ихтиманско.
През април 1876 г. Делчо Уливеров е избран за представител на Поибрене на събранието на революционните комитети в местността Оборище, останало в историята като Първото българско велико народно събрание.
След избухването на Априлското въстание застава начело на група от около 30–40 конници от Поибрене, които се присъединяват към Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Според историческите сведения Уливеров предоставя и част от собствените си коне за нуждите на въстаниците.
След потушаването на въстанието е заловен и затворен в пловдивския затвор „Таш Капия“, където е подложен на жестоки изтезания. Поема върху себе си отговорността за организирането на въстанието в Поибрене, като по този начин се опитва да предпази своите съселяни от преследване.
Освободен е след обща амнистия, но преживените изтезания оставят трайни последици върху здравето му. Човекът, който преди въстанието е бил сред заможните жители на селото, прекарва последните години от живота си в бедност и тежко физическо състояние.
Умира на 5 януари 1894 г. в родното си Поибрене.
Паметта за революционера е съхранена в селото чрез негов паметник, създаден през 1976 г. от скулптора Иван Минеков. След като е откраднат в годините на прехода, паметникът е възстановен през 2012 г.
През 2016 г. по инициатива на наследниците на Делчо Уливеров в Поибрене е поставена и паметна плоча в знак на признателност към героите от Априлското въстание.
В Панагюрище името на революционера носи улица, в чието начало неговият потомък Румен Спасов предлага да бъде поставен бронзовият барелеф.
Единадесет години след първото публично поставяне на въпроса инициативата вече е придружена с конкретен проект и финансова оферта. Предстои местната власт да се произнесе по необходимите съгласувания и разрешения за поставянето на паметния знак.
