В българските традиция той е популярен като пчелар, а предците ни са вярвали, че е пазител и покровител на пчелите.
На този ден по стар обичай пчеларите стават преди изгрев слънце и отиват при пчелините с две бели погачи, специално изпечени за празника. Едната наричат на св.Прокопий – светец, а другата на Господ – боговица. Хлябовете оставят върху месали на земята, прекадяват ги по три пъти и ги мажат обилно с мед. После ги разчупват над главите и раздават на съседи и роднини за здраве и берекет, да има хубав и ароматен мед.
В райони, където отглеждането на мед има е стара традиции /Страджа, Сакар, Родопите, Стара планина/, се изпълнява обичаят подрязване. Стопаните отчупват по залък от всяка пита с мед и вярват, че той има магическа сила да лекува всякакви болести. Затова го крият на тайно място и го пазят до следващия 8 юли. С този мед мажат питката в чест на Баба Шарка. От него слагат на челцата и бузките на децата, момите и невестите, за да ги пази от лоши очи или урочасване, за да им е сладък животът.
Пчелата
В народните вярвания пчелите са необикновени същества. Могат да прескачат границата между видимия и невидимия свят. Имат способността да подслушват дявола, да усещат злото, но и да са вестители на доброто.
Благословени от Бога, те са създадени за елексира на живота – медът, който дава сила и дълъг живот. С него те омилостивяват юди, вили и самовили; гонят зли сили и болести, посрещат орисниците и Баба Шарка и лекува корави сърца.
Пчеларите празнуват още и на Свети Харалампий – християнският светец-лечител, който според поверието държи всички болести, а за празника му – 10 февруари – се месят питки, мажат се с мед и се раздават за здраве.
