С концерт на „Остава“ ще почетем паметта на Кольо Карамфилов
Стефан Божков е роден на 18 януари 1961 г. в Панагюрище. Артист на свободна практика и колоритен представител на съвременната софийска бохема, Стефан работи в различни области на визуалните изкуства. Реализирал е над 20 самостоятелни изложби в България, Сърбия, Словакия, Македония и Франция. Носител е на престижното сръбско отличие „Златно перо”, наградата на София за високи постижения в областта на изобразителното изкуство, диплома от 5-ото международно триенале на графиката в София и много други.
Наскоро Стефан се прибра от Сърбия, където заедно с колегата си от Варна Валери Чакалов направиха обща изложба, озаглавена „Трансформация на паметта”. „Работим с различни техники и материали. Показахме нашата различна гледна точка по темата за спомените”, споделя Божков. „Сърбите са много претенциозна публика, но въпреки това много харесаха нашите работи. Те не могат да бъдат излъгани лесно. Каквото покажеш там, или е провал, или е голям фурор. При тях средна работа няма”, казва художникът. Божков излага за пореден път у съседите. Преди няколко години реди експозиция в галерия „Прогрес” в Белград, за която колегите му още говорят. Сега работите му бяха представени в легендарното арт пространство „Озон”. „Анамнезата” след края на експозицията е кратка – „Успешна”.
В Белград Божков показва арт инсталация от 30 дъна от употребени хартиени чаши за кафе. Всяка от тях носи спомена от топлия сутрешен дъх на събуждащата напитка. „В моите утайки виждам доста пейзажи, някои романтични, други – агресивни, същевременно има и някакви различни животни. Има водни кончета, които се гонят в този микросвят, в който можеш да прозреш много истории”, казва Стефан. Той признава, че няма гадателски способности и не може да гледа на кафе. Освен това мрази животът му да бъде прогнозиран. Предпочита всичко, което се случва във всекидневието му, да го изненадва и вдъхновява.
Стефан Божков, макар и художник, вярва, че най-силното и манипулативно изкуство на света е музиката. Именно затова винаги рисува на някакъв музикален фон. Според платното, което е захванал да прави, си пуска и определена банда или албум.
„Слушам всякаква музика, без чалга. Може би така подсъзнателно успявам да предам някаква част от своето настроение на картините си”, споделя Стефан. Той разказва, че му се е случвало негови приятели да му идват на гости в ателието и след това да се връщат и да казват „Моля те, дай ми го това платно, от два дни не съм спал, само за него мисля”. „Явно изкуството има някаква сила, с която въздейства”, размишлява творецът.
Изкуство, което носи красота
Божков смята, че една картина понякога може да разкаже много повече от куп рекламни материали и брошури. „Когато влезеш в един офис и видиш какви картини висят по стените, можеш веднага да си направиш извода ще се получи ли някакъв съвместен бизнес или не”, смята Стефан.
Той обяснява, че много от големите световни компании имат специално депо с произведения на изкуството, за да могат регулярно да ги сменят и така да променят обстановката и атмосферата в офисите. „Не е добре една картина да виси на стената в хола цял живот. Ако спре да те зарежда и да ти влияе, трябва да я смениш, да сложиш нещо ново, което да те радва. Това е смисълът от изкуството, да носи красота във всекидневието”, казва Божков.
Художникът признава с усмивка, че черното е цветът, който първи свършва в палитрата му, когато рисува. Той е далтонист, затова може да се каже, че вижда света през тъмни очила.
„Заедно с Кольо Карамфилов направихме веднъж един общ проект, вдъхновен от теста Ишихара – с цветните точки. Всеки от нас отбеляза какво вижда. И двамата имаме проблеми с цветовете. Той с червеното, аз със зеленото. Накрая на шега се подписахме под диагнозите си”, споделя Божков. Той признава, че най-важна е идеята.
„Това е основното. Не е важно как, а какво, понякога материалите са много нетрадиционни и даже простички, но крайният ефект е страхотен“.
Шампанско и море
Преди една година двамата с Кольо пристигат на плажа на „Хасиенда” и се влюбват в мястото и в страхотния дух на клуба. Това лято пък има специално събитие, посветено на покойния художник, на което ще свири любимата му група „Остава”. На 20 юли музикантите ще забият в памет на Карамфилов.
Но това не е всичко. Името на Стефан Божков ще се чуе и около интригуваща фотоизложба, която ще покаже един пътепис в снимки от обиколката на Стефан и бизнесмена Димитър Тодоранов из най-приказните френски шата. Историята за шампанско с палави балончета и за аромата на избите в прочутия регион Шампан, ще бъде разказана на брега на залива Тарфа в Лозенец.
Как се ражда магията на „Моет Шандон“, „Дом Периньон” и „Вьов Клико” и защо клиентите избират стила и качеството, са само малка част от въпросите, на които посетителите на миниекспозицията ще намерят отговор.
Отвъд хоризонта на бара
„Има хора, които не влизат в галерии и музеи. Затова решихме да вкараме изкуството като декор, но не с второстепенна, а с главна роля, в интериора на „Хасиенда”. Така всички могат да се насладят на красотата и да усетят арт духа на лятото”, казва Божков. Този сезон Стефан смята да остави четките да почиват и да се занимава повече с пластики.
След станалите вече легендарни очила, които сега висят над хоризонта на плажния бар, Божков смята да запретне ръкави и на самия пясък, на брега на морето, да измайстори гигантска фиба – арт инсталация, продължение на неговата идея за огромен дървен гребен. Сред задачите за сезон 2014 в списъка на художника са и дузина женски портрети.
Женските лица и останалото
Дамските лица често липсват или са едва загатнати в работите на Стефан, затова той смята да посвети на красивите момичета повече време. Иска да се остави да бъде вдъхновен напълно, за да ги пресъздаде на платното по неповторим начин.
„Никога не са ме плашели женските лица, не съм ги рисувал, защото останалата част винаги ми е била по-интересна”, казва Стефан с усмивка.
Той открива вдъхновението 24 часа в денонощието. „Даже в един мързелив поглед към вълните може да се роди изкуство”, казва той.
Наесен един от най-интересните проекти на Божков с илюстрации към любими произведения на поета Робърт Бърнс ще бъде показан в Лондон. А следващата си изложба художникът подготвя за догодина.
Интервю на Цвета Герчева
Източник: „Новинар“
