Река Луда Яна извира от западното подножие на връх Бич (1 449 м) в Същинска Средна гора. До град Панагюрище тече в югозападна посока в дълбока долина. Преди града завива на юг, вече под името Панагюрска Луда Яна и пресича Панагюрската котловина. След това продължава на юг, а от село Бъта на югоизток в дълбока проломна долина вече под името Луда Яна.
Името на „непокорната“ река носят обекти и улици в и извън границите на панагюрско. „Луда Яна“ ще се казва бъдещият ядовир над Панагюрище, същото име носи и най-голямата зала в СПА хотел “Каменград”.
„Луда Яна“ са кръстени плажен комплекс и улица в гр. Пазарджик, както и улици в Пловдив, Велинград и София.
Малцина знаят защо реката носи това име. Затова нека си припомним
Легендата за Луда Яна
На юг от Панагюрище имало здрава крепост, в която живеел властният феодал Красен. Той имал красива дъщеря, която се казвала Яна. Колкото била красива, толкова била буйна Яна. Обичала да се състезава с мъжете и по нищо не им отстъпвала. Яздела наравно с тях, била умела в лова, въртяла сабя по-добре от мнозина, мятала копието надалече. Всички се възхищавали, много момци я харесвали, но Яна харесвала Никола, син на феодала Душко. Веднъж в земите на Красен организирали голям лов. Бащата чакал дъщеря си напразно. Тя не дошла и никой не знаел къде е. Тогава бащата наредил да намерят дъщеря му и конниците тръгнали да я търсят. В този момент от един висок хълм се спуснали като вихър млади мъже на коне. Най-отпред яздел Никола, а на коня му била Яна. Момъкът почтително спрял до Красен и помолил за благословия – искал Яна за жена. Тежко свъсил чело феодалът Красен и през зъби изрекъл: – Дъщеря ми не е за теб. Родена е да се сроди с царския род. Върви си! Яна мълчешком слязла от коня на Никола, сълзи се стичали от очите й. Бащата останал непреклонен. В една звездна и прекрасна нощ Яна пристанала на Никола. Отишла в дома на Душко и там заживяла със своя любим. Не се примирил баща й. Събрал войската си и тръгнал към Душковата крепост. Искал смъртта на Душко и Никола, искал дъщеря си. Сринали стените на крепостта, но Яна и Никола успели да избягат и се скрили в гората. Част от приятелите на Никола били неотлъчно с тях. Нападали от засада войската на Красен, искали да го прогонят от тези земи. В една битка ранили Никола. Яна не изоставила любимия си. Завела го при изворите на реката, промивала раните му, поила го със студена водица. Не успяла да го спаси. Никой повече не видял Яна, но легендата разказва, че девойката се превърнала в отмъстителка. Войските на баща й често страдали от нейната ръка на войн. А реката тече и разказва за голямата любов, за непримиримата Яна, която останала вярна на обичта си.
