Интервю на Евелина ЗДРАВКОВА
– Започна исканата от вас експертиза на Панагюрското златно съкровище. Очаквахте ли такъв обрат на делото?
– Няма обрат. Това е поредният акт на манипулация от страна на държавата по отношение на Панагюрското златно съкровище, което са открили нашите дядовци братята Дейкови. Експертизата се прави от фирма „Евротекст контрол”, която има сертификат за тестове на метални сплави, но не прави структурен анализ. Т.е. те ще направят проба на златото, но няма как да докажат как са направени съдовете – чрез отливка или изкучване. С други думи, т. нар. експертиза ще е поредният хвърлен прах в очите на обществото.
– Все пак е стъпка по разгадаване на многото загадки около деветте безценни съда, нали?
– Не е случаен този екшън, който се режисира от Божидар Димитров. След десетина дни предстоят заседания по няколко дела, които водим със сестра ми. Едното от тях е точно за автентичността на съкровището. Любопитно ми е защо Националният исторически музей назначава експертизата, а не Министерство на културата. Факт е, че Панагюрското съкровище е вписано в НИМ незаконно, защото няма заповед на министъра на културата, която да постанови прехвърлянето на съкровището Пловдив в Националния исторически музей-София. То се води в Инвентарната книга на Пловдивския археологически музей.
– Нали оригиналът е в Националния исторически музей?
– От години съкровището се съхранява и излага в Националния исторически музей незаконно, защото през 50-те години на миналия век държавата е използвала незаконно частния имот, където то е било открито. Открихме поредните доказателства от архивите на Поземлената комисия, че земята, в която е открит сервизът, е частна собственост. Декларацията е от 1949 г., в нея се казва, че Околийският промишлен комбинат ползва частна собственост. И това е доказателство пред Гражданския съд, според действащите закони в България. Но очевидно никой в държавата не ще да ги чете.
– Вие открихте, че Метрополитън музей е произвеждал копия и сувенири. Защо България не е печелила от този бизнес?
– Не зная защо, но зная, че за 7 г. България е продала ексклузивни права на Метрополитен музей – от 1976 г. до 1984 г., да показване на Панагюрското златно съкровище и на няколко предмета от други родни съкровища. Този договор е скрит. В нашите архиви е унищожен, но САЩ ги пази. И хората отвъд океана предоставиха доброволно всички документи, а тук водя дела за всяко нещо. Нашите хора много умело са оставили само приемо-предавателните протоколи и са заличили застрахователните стойности при изнасяне на съкровищата зад граница за изложби. Нещо повече, България е искала разрешение от САЩ, за да пътува Панагюрското злато в Япония – онази прочута изложба през 80-те години на ХХ век. После пътува в Мексико и следват големите скандали с Фонд „Културно наследство” на България.
