– Господин Цветанков, според Божидар Димитров вие – наследниците на братя Дейкови, искате да си го върнете, за да го продадете?!
– Няма такова нещо! Нямам никакво намерение да продавам каквото и да е от съкровището, на когото и да било. Но нека изчакаме все пак 18 септември, когато вече 7-членен състав на ВАС ще разгледа възобновения ми за трети път иск за промяна статута на съкровището. „Те”, опонентите ми, изглежда затова се разбързаха толкова с тази експертиза. Делото наближава и явно имат някакви опасения. Как се появи изведнъж сега това парче от Пловдивския музей като база за сравнение, като за него се знае поне от 2010 г.?! Поискали сме експертизата още тогава, със същите доказателства и факти, с които и в момента се извършва такава. Защо точно сега? Защото на 18 септември има четири дела – насрочени са по едно и също време в едни и същи зали. Засега са открити заседанията, но не за пръв път Върховният административен съд насрочва открити заседания и в един момент затваря вратите… Две от делата са за собствеността на Панагюрското златно съкровище. Оказва се, че дело за собствеността на земята е проведено през 1955 г. и то е установило, че земята е частна. Сега ще ги питам как ще се увъртат седемчленките… Ще е нещо страшно! Друго дело има заведено заради липсата на отчетни обозначения – и за него също бързат! Другият факт, който е много важен и заради който бързат, е изложбата в Лувъра, която е насрочена за 15 април 2015 г. Разбирате, че след толкова скандали няма начин да не е стигнала и до тях „новината“. В Лувъра се излагат само оригинали! Така че бързат, бързат много… Освен това самата експертиза е малко несериозна по отношение на това какво се проверява. Правят само химически анализ на двете проби, без структурен анализ. Това означава, че ще могат да кажат – да, това е такава проба на златото, да – съвпада или не, обаче не могат да кажат, че двете части са от едно цяло. Вътрешната структура на материалите няма да се изследва. Фирмата, която е посочена като изпълнител, няма техническата възможност да направи такова нещо.
– Направо казано, защо мислите, че тази експертиза няма да докаже нищо?
– Ще започна оттам, че на 19 август в кабинета на проф. Димитров бе проведен един цирк. Мероприятието беше обявено като публична експертиза, съчетаващо показната демонстрация на експертите с присъствието на учени, медии и всякакъв вид граждани, които проявяват интерес. Единствените свободни граждани, които не бяха допуснати в кабинета на проф. Димитров, бяхме аз и жена ми. Останахме да висим отвън, докато вътре се случваше нещо, за което и до ден днешен нямам представа какво е то. Тръшнаха вратите под носа ни. Ясно е, че проф. Димитров нямаше никакъв интерес вътре да присъства човек, който би му задал най-неудобните въпроси и на които той няма как да отговори. Първо, тази независима австрийска фирма няма как да докаже нищо, защото ще направи единствено химически анализ, но не и структурен. Тя не разполага с такава апаратура за друг анализ, освен химически, а той не доказва нищо.
– А какво би доказал структурният анализ?
– Вижте, това е рентгенография, томография и още един-два метода, с които на фона на облъчванията може да се види структурата на материала и да се съпостави този от парчето и този от ритона, което вече доказва, че двата предмета имат един и същ произход.
– А защо не допуснете, че фирмата има такава апаратура в Австрия, където би могъл да се направи този структурен анализ, или да използва апаратура на фирма, която разполага с такава?
– Възможно е, всичко е възможно. Нека да почакаме и ще видим. Само че аз няма да се задоволя с едно общо заключение за широката публика, а ще проследя под лупа всичко, което е извършено. Няма как да ми попречат да го направя, защото за всяко действие по експертизата трябва да има съответните протоколи и те няма как да ми забранят достъп до тях. Ама, какво има да говорим толкова, нали проф. Димитров ви е казал, че при долепването на двете парчета всичко съвпадало до микрон?! Хайде да видим дали е така с просто око. Ето ви една снимка от БТА: Вижте среза на долепеното парче до ритона в мястото на отчупването. Това прилича ли ви на съвпадение до микрон?! Добре, да оставим микроните. Вижте тук горе, на ритона има фасет, тоест ясна следа от нараняване. Да виждате тя да продължава след среза в самото парче?! Не, нали?! Подобен фасет и същата история се забелязват и в долната част. Тук на ритона има и пукнатина, която свършва до среза и никаква я няма в отчупеното крило. Ами орнаментиката?! Ето тук, на ритона има перо от крилото на сфинкса. Да виждате неговото естествено и безспорно продължение в долепената част от крилото?! Не, нали?! Разминаването е очевидно! Ами цвета на самото злато? Не е ли очевидна разликата между двете части?! Златото е химически устойчив елемент от рода на платиноидите и никакви различни форми на съхранение не могат да променят цвета му. Това е известно на всеки специалист.
– А кой е този пловдивски милионер, за когото Божидар Димитров намеква, че иска да купи съкровището, но скри името му?
– Нямам ни най-малка идея. Нито ме е търсил някой колекционер с подобни мераци, нито пък аз съм търсил някого. Освен това тук изобщо не става дума за пари. Отдавна съм казал, че става въпрос за истината. Повтарям – не става дума за пари!.. Парите са следствие от това, което се случва, а не първопричина. И в крайна сметка Божидар Димитров Стоянов да бъде така добър да докаже как е добил това съкровище и как така разполага с него, преди да говори каквото и да било…
– Най-големият пловдивски колекционер на антични предмети е Димитър Костов. Вие познавате ли го?
– Да, познаваме се. Бяхме заедно на интервю за „Всяка неделя“. Оттам се познаваме.
– Вие сте страшно информиран човек – разполагате даже с копие от публикация в мексиканския печат още от далечната 1977 г. Да не излезе, че проф. Димитров има право, като казва, че зад гърба ви стои пловдивски милионер, който вероятно ви оказва финансова и всякаква логистична помощ?
– Ами нека проф. Димитров ме свърже с него, защото в момента имам голям финансов проблем, който е с пряко отношение към епичните ми битки около съкровището. Знаете ли какъв йезуитски номер ми спретнаха във Върховния административен съд по едно от делата за узаконяването на колекцията от държавна в частна собственост?! В решението си съдиите ме пренасочиха за решаването на казуса от МАС към Софийски градски съд. Защо го правят? Ами много просто. За да ме поставят в невъзможност да внеса иск. Защото, за разлика от делата във ВАС, в граждански съд трябва да внесеш такса от десет процента от стойността на иска. Къде е този мой митичен пловдивски покровител, за да ми плати сега таксата?! Ще му бъда много благодарен на проф. Димитров, ако ми го посочи!…
– Божидар Димитров твърди, че сега, когато щяла да излезе истината, че Панагюрското съкровище е оригинално, ще заведе дело срещу вас за причинени морални и материални щети…
– Да заповяда! Първо, Божидар Димитров Стоянов е управител на Национален исторически музей и в това си качество той е уличен в стопански престъпления. Веднага да кажа какви са те: 32 години Панагюрското златно съкровище стои незаконно в НИМ, казвал съм го и друг път, казвам го и сега и мога да го повтарям до безкрайност, докато някой вземе да се сети и да го провери. Защото липсва заповед на министъра на културата за временно вписване на Панагюрското златно съкровище в НИМ-София. Факт! Тоест 32 години НИМ-София прави каквото си иска с нещо, което не трябва да притежава! Божидар Димитров Стоянов е уличен в стопански престъпления. На корицата на моя Фейсбук съм си качил един документ, който е факсимиле, извадка от доклад на Инспектората на Министерството на културата. В него ясно се казва, че е установена липсата на задължителни отчетни обозначения на Панагюрското златно съкровище. Това също е стопанско престъпление, за което по стария закон се носи наказателна отговорност. Никой не е наказан до момента за тази установена липса. Божидар Димитров Стоянов, в качеството си на така установен нарушител на законите на Република България, е издал заповед през главата на Министерството на културата и Инспектората за опазване на движимите паметници да се направи експертиза на Панагюрското златно съкровище. Сами разбирате, че такава заповед най-малкото е несъстоятелна, защото човек, който е уличен в престъпления, би следвало да носи отговорност, а не да назначава експертизи. Експертизата е много хубаво нещо, само че трябва да е направена от група независими експерти, в това число задължително трябва да участва Министерството на културата. А какво се оказва? – Министерството на културата научава от медиите, че е назначена експертиза на Панагюрското златно съкровище. Тоест те хабер си нямат какво се случва?! И оттук самата експертиза е опорочена, още преди да е започната… Освен това, ако Божидар Димитров Стоянов не иска да прави каквото и да било, не мога да си обясня защо не ме допусна до пресконференцията, на която обявиха тази експертиза?! Аз стоях съвсем чинно и спокойно пред вратите на кабинета на Тодор Живков. Имах желание да видя как ще бъдат взети проби, как ще бъде направена експертизата, как ще бъдат съпоставени едното парче с другото… Уви! Тоест човек, който иска да скрие нещо, се крие. Ако няма какво да крие и иска да докаже истината, не се крие!
– Какво е мнението ви по другия спорен въпрос: братята Дейкови били откривателите, а не собствениците на Панагюрското златно съкровище – така твърдят от години представителите на държавата. Освен това, като са го предали на държавата, са получили награда за това…
– В тази държава има едно нещо, което се нарича закон. Това нещо, дето се нарича закон, е в сила от 1911 г. и действа до 1969 г. и той ясно казва кой е собственикът на това, което е открито. Според този закон откритото в частни имоти е собственост на намервача. Братя Дейкови са били длъжни да го предадат и това е факт, така е по закон! За това, че са го предали, те са получили своето морално и материално възнаграждение. Но това няма нищо общо с придобиването на Панагюрското златно съкровище от страна на държавата. Защото открито по този начин, по който е намерено съкровището, много ясно се вижда, че държавата е осъдена в граждански процес за това, че използва незаконно частна собственост и това се е случило не кога да е, а през 1956 г. Това е много сериозно! По това време държавата признава частна собственост на имот. Това е имотът, в който Панагюрското златно съкровище е открито… Така се признават де факто и правата на техните наследници.
– Значи, според вас, братя Дейкови са освен откриватели, и собственици на съкровището, а оттам и вие като техни наследници?
– Не според мен, а според действащия по това време закон.
– И това, че са си получили възнаграждението не променя нищо по собствеността?
– Абсолютно точно! Те са получили своето възнаграждение за това, че са го предали – член 12 от Закона за старините е това. Но държавата, ако е искала да го купи, да го придобие, е следвало да го оцени и да го купи от тях! До ден днешен няма нито една оценка на стойността на Панагюрското златно съкровище, официално представено.
– Вие открихте нови и интересни документи в Държавния архив последните няколко месеца, какво разкриват те?
– Сега открих и нещо друго, много важно. Открихме, че през 1977 г. държавата е дала ексклузивните права на Метрополитен музей да произвежда и продава копия на наши антични ценности, не само на Панагюрското златно съкровище, но и на други български съкровища. И това е пълно безобразие! Само така мога да го окачествя аз.
– Кой се е подписал под този документ?
– Чавдар Дамянов. Комитетът по култура и изкуство, но подписът на Людмила Живкова не е под този договор. Нямам обаче идея кой е ръководил тази комисия. Защото тези хора просто не са мислили какво правят! Направил съм запитване до „Метрополитен“, разбира се. Отговорът е следният: Няма запазени документи, които да доказват Панагюрското златно съкровище колко пъти е било дублирано!? Нямат и информация за калъпите… Просто не мога да дам повече подробности, защото няма запазени много документи. Днес получавам един друг договор с ГФР. Годината е 1980. Същата история… Въпреки че са дали за 7 г. ексклузивни права на „Метрополитен музей“, нарушават този договор и дават на една нова немска фирма да прави силиконови калъпи на панагюрските „грънци“, както казва един интересен човек.
– А ние какво получаваме срещу така предоставените ексклузивни права на американската страна да си произвежда и продава колкото си иска копия от нашите тракийски ценности?
– Предполагам, някаква комисиона, но в този договор никъде не е уточнено колко и каква е тя, на каква база ще бъде определяна и пр. задължителни атрибути при такъв тип договори, без които безумието се превръща в пълно.
– Специалистите твърдят, че подмяната на Панагюрското златно съкровище не е било възможно да се прави по Тодор Живково време…
– Ние се сдобихме след толкова години с още един много важен документ. Този документ е в отговор на наши сигнали. Инспекторатът на Министерството на културата е установил, че тези съдове от Панагюрското златно съкровище са произведени от чисто злато! Включително и „подаръкът“ за Дилма Русев е от чисто злато. Цената, която президенството е платило за това копие от чисто злато на Панагюрското съкровище, е 4500 лева. Направете си сега сметката кое е вярно и кой какво краде… За 4500 лева във всеки един златарски магазин ще се види какво може да си купиш…
– От един американски сайт видяхме, че струва от порядъка на 11 000 долара…
– И той не е от чисто злато там. Там са бронзови отливки.
Интервюто подготвиха: Славей КОСТАДИНОВ и Живка АНГЕЛОВА
