Името на книгата дошло от фраза, изречена от внука на авторката
Мария МАСЛЕВА
Днес в Панагюрище гостува пазарджишката писателка – Цветана Убинова. Поводът бе представянето на новата й книга, което се състоя в Градска библиотека „Стоян Дринов“.
Цветана Убинова е преподавател по български език, част е и от женския клуб „Сороптимист Интернешънъл“. Автор е на стихосбирките „Камертон“, „Душа от пясък“, „Невидимо лице“, „Апокалипсисът се отлага“ и много други. Написала е 24 разказа по действителни истории в книгата си „Седем изневери и една любов“. Пише детски стихосбирки. Една от тях е „Стихове за внучета“, с рисунки в книжката на нейния внук.
Последната й книга, която Убинова представи днес пред панагюрска публика, е прочувствена драма за жените – емигранти. Творбата е озаглавена „Тревата не умира”. Името идва от разсъждението на 6 годишния внук на писателката, който един ден след разходка в парка й казал: „Бабо, знаеш ли защо тревата не умира? Защото вътре в нея живее едно същество, което я изправя винаги, когато някой я настъпва и мачка.“. Тези думи Цветанка записала в своя дневник и точно така започва и книгата й. В нея са описани съдбите на 12 жени, които отиват в чужбина, за да търсят работа, водени от надеждата за по-добро бъдеще. Книгата е написана в Мадрид, където съдбата изпраща писателката, за да помага на дъщеря си. Точно там, в една празнична осмомартенска вечер, Цветанка се е запознала с жените, за които пише в книгата. С голямо вълнение писателката си спомни за онази вечер:
„Седнахме в една таверна и вдигнахме наздравица. Всяка една жена, която вдигаше наздравица, казваше: пия за онези, които са в България, пия за внуците си, пия за сина си, пия за дъщеря си, пия да бъде инвитрото на дъщеря ми успешно, пия, за да прогледне сина ми, на когото му предстой операция на очите…а отстарни изглеждахме безкрайно весели и дори лекомислени, но никой не виждаше сълзите в очите ни…и от това усещане се роди първата страница на тази книга.“
