Петдесет процента от настоятелствата в професионалните колежи ще се запълнят с представители на съответния бранш, обеща министър Тодор Танев
Българската минно-геоложка камара представи своя браншови модел за подготовка на кадри в рамките на Втората дискусия от националната кампания „Да! На българската икономика.“, която се проведе в спа-хотел „Каменград“.
Председателят на Българска минно-геоложка камара проф. д-р Лъчезар Цоцорков презентира визията на бранша за по-добрата подготовка на кадри в средното и висше образование, включително въвеждането на дуалното обучение в базови професионални гимназии за минерално-суровинната индустрия, които се определят от членовете на БМГК, работещи в съответния икономически регион на страната. Във връзка с това Камарата направи и седем предложения за промени, включващи промяна в Закона за публично-частното партньорство, промени в нормативната уредба за одобрение на план-приемите в професионалните гимназии и висшите училища на базата на предложения от браншовите организации. Браншовата организация настоява още за задължително съгласуване на учебните програми и приемане обобщените от нея заявки на членовете й за план-приема по специалности и бройки и професионални базови гимназии. В предложенията е включен и пакет от стимули, начин на подбор и обучение на учителите и наставниците, както и изследване на успешния чуждестранен опит.
Организатори на събитието са в. „Стандарт“, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Българска минно-геоложка камара, като домакин бе „Асарел-Медет“ АД.
В дискусията участваха вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, министърът на енергетиката Теменужка Петкова и министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев, както и представители на други браншови организации, водещи отрасли и компании. В дебата се включиха проф. д-р Николай Вълканов, председател на УС на „Минстрой“ АД, Радомир Чолаков, изпълнителен директор на „Каолин“ АД, проф. Любен Тотев, ректор на Минно-геоложкия университет, проф. д-р инж. Николай Михайлов, председател на Съвета на директорите на „Трейс Груп Холд“ АД, Александър Чобанов, директор „Човешки ресурси“, „Асарел-Медет“ АД, и Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители. Във форума взе участие и Никола Белишки, кмет на Община Панагюрище.
В представения от Българската минно-геоложка камара браншови модел са вградени утвърдени от практиката идеи и визии, като най-важният елемент е ефективното партньорство между бизнес и браншови организации, държава, общини и училища. По този модел през 2014 г. в Панагюрище стартира пилотен проект за дуално обучение, подкрепен от всички заинтересовани страни. Мащабността на идеята включва предложените от бизнеса специалности да имат статут на защитени професии, както и професионалното ориентиране в общински и браншови центрове за кариерно развитие. Бизнесът в Панагюрище дава стипендии, участва в изготвянето на ежегодния план-прием и подкрепя финансово и логистично базовата гимназия в Панагюрище.
Идеята на БМГК е учебните програми да са универсални за минните специалности, като се създаде широко сътрудничество с базовите професионални гимназии в цялата страна, а при висшето образование това сътрудничество да се надгради съществуващото партньорство с МГУ и другите висши училища у нас.
“Реформата в българското образование, освен, че е най-важната от всички, е и реформа за бъдещето.“ – каза проф. Лъчезар Цоцорков по време на своята презентация. „Ангажимент на всички е да успеем да комуникираме ценностите на успелите хора към младите. Защото успелите не просто имат професия, а променят света около себе си!“, каза още той.
„Въвеждането на професионалното образование би имало превантивен ефект върху безработните, защото се дава възможност за реализация на пазара на труда.“ – посочи вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. Той обясни, че основният проблем е при две групи безработни, които са трайно демотивирани: първата е на младите до 29 г., които нямат трудови навици, а имат големи очаквания към бизнеса за бърза кариера и високо заплащане. Втората рискова група са хората в предпенсионна възраст. Решението и за двете се крие в реформа на образованието, даваща възможност за професионално развитие и квалификация.
„Подкрепяме всяка форма на сътрудничество между МОН и бизнеса и сме „за“ направените от БМГК предложения, – заяви министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев. Подготвят се редица промени в Закона за професионалното образование и обучение, бизнесът ще участва в подготвянето на учебните планове и определянето на квалификационните степени. В МОН ще се създаде специална дирекция за професионалното обучение и ще има звено за връзки с бизнеса, където големите работодателски организации ще участват. „Бизнесът ще има квота от 50% в настоятелствата на бъдещите интегрирани професионални колежи.“ – допълни тезата си министър Танев.
„В най-скоро време Министерски съвет ще приеме Стратегията за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия. – заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова. „Документът ще очертае хоризонтите за развитие на този важен за българската икономика бранш и ще спомогне за осигуряване на квалифицирани кадри. Представеният браншови модел е пример за това, че в този сектор на икономиката се мисли с перспектива за бъдещето.“ – допълни още тя.
Дискусията бе модерирана от главният редактор на в. „Стандарт“ Славка Бозукова, която обобщи всички ангажименти, поети от участниците в дискусията.
Цели на кампанията „Да! На българската икономика”:
- Да популяризираме качественото производство в България, както и добрите производствени практики;
- Да провокираме „патриотичния избор” – да формираме трайна култура у българите да купуват продукти местно производство, защото по този начин техните пари директно отиват за повишаване на БВП, за създаване на нови работни места, за инвестиции в България;
- Да поставим на масата проблемите на бизнеса в различни отрасли и да помогнем за разрешаването им, като съдействаме за по-добра координация с изпълнителната власт;
- Да покажем перспективите пред българските износители и в непрекъснат диалог с бизнеса да се провеждат от институциите политики, свързани с активното насърчаване на експорта
