Арх. Брънчев, имате над 30 проекта за реставрация на църкви и църковни домове, разположени предимно в села във Варненска и Русенска област. На какво се дължи интересът ви към подобни проекти?
– Семейството, от което произхождам, винаги е било свързано с просветителска дейност и опазване на българщината. Роден съм в гр. Панагюрище. Израснах вкъща, която е в общ двор с „Тутевата къща“ , в която заседават апостолите Павел Бобеков, Георги Бенковски, Захари Стоянов, прочетено е е „Кървавото писмо“ и е обявено Априлското въстание през 1876 г.
По бащина линия съм праправнук на възрожденския учител Цвятко Мирчов Брънчев. Той е учител във Взаимното училище в Панагюрище отпреди 1865 до след 1885 г. и е потомък на стария род на Брънчеви, дошъл в гр. Панагюрище от старите Западни български земи откъм Солун още през XV век. Праправнук съм и на Стоян Бобеков – брат на Станьо Бобеков и чичо на учителя Павел Станьов Бобеков – хилядник на Априлското въстание и председател на привременното правителство (първото българско правителство от 1876 г. след петвековно робство).
Дори и в най-малките села в миналото са правени два основни обекта, които са крепели българщината и духа на общността. На първо място църквата и винаги до нея и даже в самия и двор – училище. В момента това, което наблюдавам, е, че църквата е разрушена, на много места е запазена и заключена, но рушаща се, а училището е порутено или почти унищожено. От което какво следва – самото селище запада, хората забягват и селището полека-лека изчезва. Села, които са били с по няколко хиляди жители, в момента, когато църквата не е действаща, няма и училище, са останали с по 200 жители. Училищата са превърнати в рушащи се складове.
Смисълът на тази реставрация, която правим, е да върнем първо църквата. Тя да бъде възстановена, да е като едно ядро, около което хората отново да изградят своя живот. Надявам се, след като църквата се възстанови в едно селище и покрай земеделието, лека-полека хората да се завърнат към малките населени места и отново да се върне старото – църква плюс училище, т.е. деца. Така, както са създавани селища навремето. Затова е важна реставрацията на църквата – за да може да се върне животът в селището. А това са селища с история. Наблюдаваме, че в почти всички села, които имат разкошни църкви, църкви като катедрали, има направен паметник на загиналите жители на селото във войните. Това означава, че преди 9 септември хората са обръщали внимание както на църквата, така и на паметта. След това започва пълната разруха. Унищожава се църквата, училището започва да вегетира, духовността изчезва, поминъкът на хората изчезва, хората бягат от селата и това доведе до унищожение на българското село.
Реставрирайки църквите, ние ги правим нормални за обитаване. С реконструкцията на тези църкви се опитваме да възстановим и българското село, не само църквата. Тя е символ, около който се изгражда животът в самото селище, животът на българина.
Какви проблеми срещате при подготовката на подобни проекти?
– Да правиш проект на една църква паметник е много по-трудно, отколкото проект на нова сграда. Първо трябва да проследиш исторически в каква обстановка е създадена, с какви материали е строена. Технологията, с които е строен един такъв обект, е много по-различна от сегашните. Основно тогава се е наблягало на класическите материали – камък, дърво, метал.
Основен проблем при изготвянето на проектите, бе че по-голямата част от църквите нямаха и все още нямат документи за собственост – нито на сградите, нито на земята. Нито една от първите църкви, които започнахме да реставрираме през 2010 г., нямаше документи за собственост. Със собствени средства финансирахме набавянето на тези документи – нотариални актове, скици, данъчни оценки и т. н., одобряването на проектите в НИНКН. Бих искал да благодаря на тогавашния директор на НИНКН арх. Кандулкова, която ни оказа изключително съдействие.
Първите мерки, по които можеше да се отпусне финансиране за реставрация на храмове по Програмата за развитие на селските райони, бяха с доста неясни правила. И това доведе до огромни проблеми. Отпуснаха се прекалено малки суми за реставрация при тези порутени храмове, някои от които буквално са само на стърчащи стени, които стигаха само за козметични ремонти. И това доведе до проблема, че държавата е отпуснала финансиране, то е одобрено за храма, но не можем да намерим строител, който да реализира проекта. Пример е църквата в с. Левски. Храмът трябва да бъде реставриран изцяло и наново. Отпуснатото финансиране бе недостатъчно, не можахме да намерим изпълнител и така и не бе усвоено.
В много от българските села има изключителни църкви, строени много преди Априлското въстание. Църквите са направени от камък, абсолютно симетрични. Разликите, които установяваме в изпълнението, са в порядъка на 1 до 2 мм. Вътре е запазена утвар, иконостаси, стенописи. Изконни български селища, със страхотни църкви, но за съжаление няма свещеници, които да водят службите и да поддържат един нормален църковен духовен живот в селището. И това се наблюдава в почти всяко българско село.
Важно е да се възстановят храмовете, за да може да се върне животът в църквата, в населеното място. Както бе направено например с църквите в с. Изгрев, с. Калиманци и с. Николаевка.
Надявам се българската държава и институциите експедитивно да подходят към процедурите за одобряване на финансирането за реставрация на църкви през новия програмен период, за да могат да се възстановят максимален брой храмове.
Източник: http://gradat.bg/
