Начало Култура 101 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ ДЮ ФЮНЕС

101 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ ДЮ ФЮНЕС

79
0
СПОДЕЛИ

_!__1_1_kare_luТози дребен на ръст и външно невзрачен човек преследва славата дълги години, преодолявайки невъобразими трудности, преди да получи признанието, което безспорно заслужава. Невероятното му упорство и енергията, с която изгражда всяко от многобройните си екранни преображения, са пример за актьорска отдаденост и жизнена устойчивост.

УСПЯВА СЛЕД 80 РОЛИ В КИНОТО

Екранният си дебют прави едва на 31-годишна възраст, благодарение на приятеля си Даниел Желен, който го препоръчва за „Изкушението на Барбизон“ (1946). Никой не забелязва изявата му и Луи е трябвало да се задоволи с роля на гробар в следващия си филм, както и с още десетки епизодични участия през следващите 10 г. „Ако не бяха тези разочарования – обяснява по-късно той – никога не бих имал стимул да вървя напред, да търся нови и нови мимики и да схвана същината на професията“.
В момента, в който най-после се прославя с изпълнението си в „Ни чул, ни видял“ (1958), вече има зад гърба си над 80 роли в киното.

Постепенно Луи дьо Фюнес става един от най-търсените и високоплатени актьори във франция, а филмите му разсмиват зрителите в цяла Европа.

През 1964 г. се снима в „Полицаят от Сен Тропе“ и „Фантомас“. И единият, и другият филм предизвикват фурор и се превръщат в невероятно успешни поредици. „Фантомас“ става трилогия, а забавните приключения на инспектор Крюшо продължават в шест филма, последният от които („Полицаят и полицайките“) излиза година преди смъртта на актьора.

ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ ГОСПОДСТВА НА ЕКРАНА
През 60-те години дьо Фюнес играе с другия знаменит френски комик Бурвил в „Голямата разходка“ и „Глупакът“, които са най-посещаваните филми във Франция тогава. Така например, само през 1966-та „Голямата разходка“ е гледан от 17.2 млн. французи.
В периода 1964 -1979 филмите с Луи дьо Фюнес оглавяват бокс-офис класацията във Франция по най-много приходи общо 7 пъти. С огромен успех преминават и по нашите екрани: „Големият ресторант” (1966), „Голямата ваканция” (1967), „Оскар” (1967), „Замразеният” (1969) „Човекът-оркестър” (1970), „Кацнал на едно дърво” (1971), „Лудостта на величията” (1971), „Крилце или кълка” (1976) и „Скъперникът” (1980).
Още през 1968 г. Луи дьо Фюнес излиза начело в класацията на най-популярните френски актьори. Но независимо от звездната си кариера в киното, не спира да играе и на сцената в спектакли на класическия Френски театър. Изиграва общо 152 роли в киното и над 100 в театъра.
Много от най-успешните му екранни превъплъщения са в партньорство с велики френски актьори, като Жан Маре, Фернандел, Жан Габен, Бурвил, Колюш, Ани Жирардо, Ив Монтан и др.
Продължавайки традициите на нямата бурлеска, Луи дьо Фюнес овладява до съвършенство безброй комични мимики и жестове, които редува със словесни изригвания, предизвикващи бурен смях сред публиката. С времето си изработва маската на самоуверен и импулсивен буржоа, който е свръхактивен в преследването на своите цели. Героите му обикновено са тарикати и пробивни хора на властта, над които редовият зрител с удоволствие се надсмива.
Луи дьо Фюнес се отнася критично към политиците и техните високопарни, празнословни речи. За съжаление, голямото му желание да осмее и тях на екрана, остава нереализирано.

Филмите му бяха много популярни и у нас до падането на социализма. Дълго време бе и сред предпочитаните от мен комедийни актьори, вероятно защото в онези години, не познавах филмите на Чарли Чаплин, Бъстър Китън, братя Маркс, Жак Тати, Джери Луис, Питър Селърс и др. Според мен, това обяснява защо, след като получихме достъп чрез видеото и Интернет до повече информация, Луи дьо Фюнес изгуби лидерската си позиция в ранглистата на световните комици.
Но за мнозина от по-старото поколение, за които киното е само развлечение, той си остава най-любимият френски комик и до днес.
                 ИСПАНСКИЯТ МУ ПРОИЗХОД
Луи Жермен Давид дьо Фюнес де Галарса е роден на 31 юли 1914 г. в Курбевоа, Франция. Баща му, Карлос Луи дьо Фюнес де Галарса е бивш адвокат от Севиля (Испания), който впоследствие се опитва да припечелва, шлифовайки изкуствени диаманти. Майка му Леонор Сото Регуера е от смесен – испански и португалски – произход. Родителите й не одобрявали нейния любим за зет и по тази причина двамата влюбени избягват във Франция.
Луи, който е най-малкото им дете, има по-големи сестра и брат. След като не му потръгва в новия бизнес, баща им заминава за Венецуела, а Луи е даден в пансион. След време баща му се завръща, но вече е болен от туберкулоза и умира, когато бъдещата звезда на френското кино е едва 20-годишен. Още през училищните години на Луи дьо Фюнес му излиза прякорът Фюфю и така е наричат след време от милиони обожаващи го французи.
Той не успява да завърши средното си образование и се залавя да си изкарва сам прехраната, за да не бъде в тежест на майка си.
                     ГЛАДНИТЕ ГОДИНИ В ПАРИЖ
Налага му се да работи какво ли не – сервитьор, кожар, хамалин и дори чистач на обувки и едва свързва двата края. „Толкова съм гладувал, че още съм гладен“ – спомня си той за трудните години на своята младост.
Кошмарът на бедността и самотата приключва едва след като започва да свири на пиано по заведенията в окупирания от нацистите Париж. Една година изучава и актьорско майсторство в школата „Симон“, създавайки си полезни контакти, който ще му помогнат при дебюта в киното след време.
Оженва се едва 22-годишен за Жермен Луиз Елоди Каройо, от която има едно дете. Поради ниския му ръст и слабо телосложение е обявен за негоден за военна служба и през войната не е мобилизиран. През годините на нацистката окупация посещава уроци по джаз в музикално училище, където се запознава със секретарката Жана Бартьоломи дьо Мопасан, пра-племенница на прочутия писател Ги дьо Мопасан. Оженва се за нея почти веднага след развода си през 1942 г. с първата си съпруга. От втория си брак, който продължава до смъртта му, има двама сина – Патрик и Оливие.
В ЖИВОТА Е СЕРИОЗЕН И САМОЖИВ
Човекът, който през целия си живот се опитва да овладее до съвършенство изкуството да разсмива другите, всъщност е сериозен и саможив в собствения си живот. Но и там нерядко е ексцентричен. Например никога не излизал от къщи без зареден пистолет. Тази и други любопитни подробности за него научаваме от биографичната книга „Не говорете много за мен, деца“, написана от двамата му сина.
Тя разкрива, че прочутият комик предпочитал да живее уединено, избягвайки контактите, шумните компании и всякакви публични изяви. С близките си се държал твърде строго. Много му се искало и синовете му да поемат по неговия път. Но единият от тях става пилот, а другият – лекар.
Отдадеността му на актьорската професия била толкова голяма, че когато научава за смъртта на майка си (25 октомври 1957 г.) не отменя участието си в пиесата на Саша Гитри „Хайде да помечтаем“. Според съпругата му, която го придружава на този спектакъл, никога не е играл по-добре от тази вечер.
Луи де Фюнес често си спомня за своята артистична майка и в различни интервюта твърди, че от нея се е научил как да играе комедия, сравнявайки я на шега с Ремю – великият френски актьор от епохата на нямото кино.
Напоследък интересът към актьора в родината му отново се възражда. За това допринася и книгата „Луи дьо Фюнес – гримаси и слава“, излязла през 2009 г. Тя разкрива любопитни подробности за неговото творчество, опитвайки се да отговори на въпроса – защо е бил недолюбван от критиците и обичан от киноманите?
Луи дьо Фюнес, който винаги е ненавиждал показността, в края на живота си споделя, че смята суетата за най-смешното нещо у хората. „Най-важното е човек да умее да се надсмива над самия себе си, оставайки чужд за фалша на света“, заявява той малко преди смъртта си на 27 януари 1983 г.

Копирано от: http://drugotokino.bg/