Днес се празнува един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. Той се чества семейно от всички християни. Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син – Исус Христос. Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци – родственици, които също се смятат за част от семейството.
На Бъдни вечер е началото на празненството, възславящо Христовото рождение. Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат „Малка Коледа”, „Суха Коледа”, ”Детешка Коледа” или по-рядко – „Мали Божич” и „Крачун”.
Традицията повелява вечерята да започне с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Стопанинът чете молитва, после разчупва питата с парата и първото парче от нея оставя пред иконата – за Бога. Вторият къшей е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен „Боговица”, „Богова пита”, „Божичник”, „вечерник”, „светец” или „харман”. Той е замесен с „мълчана вода” от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и на домашните животни. Освен този хляб, момата носи и „вит-превит кравай”, който е предназначен за коледарите.
Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия – 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.
