Православната църква почита днес паметта на Свети Стефан – първият християнски мъченик и първи служител /архидякон/ в устройващата се Йерусалимска община-църква.
Денят на Свети Стефан се чества на третия ден след Рождество Христово – на 27 декември, и е последният празник в годината, за който хората казват, че „затваря кръга“. Култът към този светец е голям, почитта към него – също.
От времето на апостол Павел насам всички наричат Свети Стефан първи мъченик /първомъченик/, защото е една от първите жертви на християнската вяра. След Възнесението на Христос били избрани седмина души дякони /служители/, които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.
Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на синедриона /съвет на юдейските старейшини/ влизат в спор със Свети Стефан, но не устояват на „духовната му сила и мъдрост“. Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Мойсеевия закон.
Разярената тълпа го изкарва извън града и започва да го бие с камъни. Светецът коленичи и преди да издъхне, се обръща към небето с думите „Господи, не им зачитай този грях!“. Тялото му е оставено на зверовете и птиците. През пети век част от мощите му са открити чрез видение и са положени в Сионския храм в Йерусалим.
Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава „венец“. Единствената в света желязна църква, българската църква в Истанбул, носи името на първия християнски мъченик Свети Стефан.
Имен ден празнуват: Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка, Таня
