Тодоровден е един от първите пролетни празници в народния календар. Отбелязва се в първата събота след Сирни Заговезни. Познат е още като Конски Великден, защото се празнува най-вече за здравето на конете.Именници са Тодор (Божи дар), Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Дарина, Божо, Дара, Дарко, Дора, Дорка, Дарка, Доротея.
Според народните представи на този ден Св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите, сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие.
„Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято”
Обичаите на този ден се разпределят между жените и мъжете.
Централно място заемат младите булки, които започват да се наричат невести и получават правото да месят хляб в мъжовата къща.
Именно кушиите заемат централно място на Тодоровден.
Докато жените изпълняват своите ритуали, мъжете се подготвят за надбягването с коне.
Мъжете стават още в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. На някоя просторна поляна вече е премерено и маркирано трасето на надбягването, цялото село се е събрало за напрегнатото зрелище.
След надбягването, на което печели най-бързият, следва награждаването – торба хубав зоб, венец, който момите са изплели и не на последно място – всеобщото уважение и признание.
Конниците и победителят правят почетна обиколка из село, съпроводена с благословия от стопаните. А сетне първенецът дава почерпка в своя дом.
Както му е редът, всичко завършва с хоро, в центъра на който са ездачите.
Празничната трапеза е от пита, супа от леща, гъбена чорба, картофи, варена царевица.
