Нистор: С буца в гърлото пресъздадох емоциите си в картини

Поредна нетрадиционна изложба реди нетрадиционният художник на 8 май

Изкуството не се нуждае от представяне, то само трябва да говори за себе си. А изкуството на панагюрския художник Нистор Хаинов не само носи послания, но умее и да общува чрез тях.

На 8 май, в Исторически музей-Панагюрище, Хаинов ще нареди своя поредна самостоятелна изложба.

Типично за подхода, стила и мисленето на художника, това няма да бъде поредната традиционна изложба, случваща се по определен начин. Желанието на Хаинов е всяко нещо да бъде изпипано дори в своята нестандартност.

В изложбата ще бъдат представени около 30 картини, сред които ще има и рисунки, и скици. Причината е, че „много често в днешно време започнаха да се срещат художници, а рисувачи по-малко“, смята властелинът на четката.

Всъщност това няма да бъде изложба на картини, това ще бъде поредната емоция в картини.

Сюжетите на Нистор са повлияни от изминалите събития. Те всички носят послание, което всеки сам за себе си трябва да открие и разбере.

Всички творби са посветена на действителна личност или събитие, повлияни са от личните преживявания на художника. Пропити с неговите чувства и емоции, рисувани сякаш от сърцето и душата му, картините оказват силно влияние и ни подтикват да преосмислим живота, да го погледнем и от другата страна.

Така Нистор Хаинов за пореден път доказва, че творецът не може да обърне гръб на деня, на случващото се около нас, че има явна позиция и я претворява с творческа мощ.

Неподвластен на теченията и направленията в изкуството, в тази връзка той цитира един от най – талантливите художници от всички епохи – Пол Сезан – като казва: „небето ме е надарило с четка и това е инструментът, с който аз изразявявам себе си”.

Идеята е, че Сезан е обвинен, че не рисува като импресионист, а той рисува каквото иска и както иска.

„Затова и аз си мисля, че художникът трябва да рисува каквото иска и както иска, не да се води по мода, рамки и течения“, категоричен е Хаинов и споделя: „Тежка изложба ще ми е тази …“

Художникът признава, че е рисувал картините си с „буца в гърлото“, повлиян от грозната действителност и защото „ние забравихме, че свободата е велико благо“.

С огорчение в гласа си Нистор разказва за причината за мрачното си настроение:

„Не съм видял напоследък нито едно предаване за култура, представено артистично, интересно … Масовата чалга, която ни залива е навсякъде … търговията е навсякъде, едни и същи лица се въртят навсякъде, по всякакви лайфове, а лайфът, забравихме, че има и друго значение – на живот! Радвам се, че не съм като тях!“

Цялото разбиране на Хаинов за изкуството, е свързано с това, че „човек, когато прави нещо, ако трябва да експериментира, трябва да е върху себе си“.

Освен  с четка и бои върху бялото платно, той излива своите чувства и емоции и върху белия лист … със стихове.

Непосредствено преди изложбата Нистор е решил да преиздаде своята единствена ( за момента) стихосбирка, която „не се продава, а се подарява“.

В нея ще бъдат включени и някои нови неща, като среднощната среща със самия Луцифер.

Произведението е повлияно от масовите лъжи и измами, станали неизменна част от живота ни, от ежедневието ни.

„Танково лъжене е нашето“, казва творецът и дава като най – прост пример автобиографията. „Всеки пише какво умее и дори там лъже, а защо никой не казва какво не умее?!“

„Мъчно ми е, мрачно ми е настроението“, споделя Нистор. Той отново е категоричен, че трябва да има повече място за изкуство в живота ни, защото „предаденото по наследство невежество, вече е трагедия“!

Хубавото е, че на този фон изпъкват ярките личности, които трябва да ни бъдат еталони, пътеводни звезди, а звездите се показват, когато падне мрак.

Но мракът не може без светлина! Доказателство за това са децата, които вече мислят за изкуство и това е мирогледът им. Това крепи и художника.

За щастие, изкуството няма как да умре, защото винаги ще има хора, които имат единствено креативни подбуди, които нямат за цел да станат популярни чрез скандалност или да продадат драсканицата си за милиони.

Тази предстояща изложба на Нистор Хаинов е плод на действителността, а щом тя е способна все още да ражда изкуство, то надежда има!