На празника Свети Дух, който се отбелязва в деня след Петдесетница, Православната църква отдава почит на Светия животворящ Дух, който е третото лице на Светата единосъщна и неразделна Троица.
Празникът Свети Дух е свързан по смисъл с честването на Петдесетница и се отбелязва винаги в понеделник. Двата празника са последни от Великденския цикъл. На Петдесетия ден от Господното възкресение Свети Дух слязъл над апостолите и ги дарил с благодатни дарове. На този ден църквата прославя Светата животворна Троица – Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Дух Свети.
Според християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. В иконографията Свети Дух се изобразява като гълъб.
Празникът се свързва с култа към мъртвите и според народните вярвания на него душите на покойниците, „пуснати“ на Великден, „се прибират“. Жените носят на гробищата орехови листа, разстилат ги върху гробовете, та да „направят сянка“ на мъртвите на оня свят. В църквата постилат на пода орехова шума, коленичат на нея и със затворени очи „виждат“ свидните си близки покойници. Народът нарича празника Духовден и с него започва „Русалската седмица“, „Русалската неделя“, „Самодивската неделя“. „Русалийки“, „Русалии“ били невидими, нечисти, вредоносни сили, на които, макар и по-рядко, се приписва способност да лекуват.
В Северна България вярват, че русалийките са душите на млади удавници, които като бели и жълти пеперуди прелитали отвъд Дунава. За да се предпазят от русалиите, хората окичвали вратите и прозорците с пелин, чесън, репей, орехова шума, носели ги и в дрехите си, защото вярвали, че злите сили бягат от неприятната им миризма.
