Любка Пъкова
Ставаш на 18, ходиш на курс, потиш се, трепериш, четеш като луд, вземаш си изпита и ставаш шофьор. В моят случай – на 27. Няма разлика, гарантирам, названието млад шофьор няма еквивалент с възрастта. Еквивалентът е в потенето и четенето. Понякога… Защото, въпреки потенето и въпреки четенето на пътя си срещаш Ахмед. А Ахмед е на повече от 18, изобщо не е чел и през ум не му е минало да положи този труд за една книжка. Ахмед си изкарва парите в чужбина. Ахмед, разбира се, е български гражданин. Забележете, подчертавам – не казвам българин! И като типичен днешен български гражданин, Ахмед за парите си полага тежък, потен и със сигурност смешно заплатен, тежък и неквалифициран труд някъде в „бяла“ Европа. Но Ахмед е доволен и… предполагам по свое разбиране щастлив. През лятото той се връща при нас и гордо ни демонстрира своят личен житейски успех, в частност като шофира с българската си кола по българските пътища. Ахмед, както подчертах е български гражданин и като такъв смята, че тук всичко му е позволено. Включително да шофира неграмотно, безразсъдно, пиян и без книжка.
А ти си останал тук. Станал си на 18, потил си се, чел си като луд, взел си си изпита и си тръгнал за някъде с детето си. И понеже си чел, си спестил от нееквивалантната за нееквивалнтният си труд заплата, си купил столче за детето. Направил си всичко.
Без едно.
Забравил си за Ахмед.
Ахмед се е върнал и шофира неграмотно, безразсъдно, пиян и без книжка точно срещу теб.
Срещу теб!
Срещу теб, който си останал. Ти, който си решил да спазваш правилата, който си платил миналото му неосъществено образование, който плащаш днешното му здравеопазване, който си купуваш винетка и защото си горд, не получаваш детски добавки.
Ти срещаш Ахмед. И Ахмед оживява. И захранва медийния интерес с гордата демонстрация на собственото си нелепо съществуване с интервюта от съседната стая. А детето ти попада в безумието да се бори за живота си в една система, която работи за Ахмед.
Ахмед е социално слаб и неадаптиран, Ахмед е слабо звено в обществото. Ахмед е отхвърлен и има нужда от помощ. Ахмед е жертвата.
А ти? Ти си останал.
Защо си останал?!
По-горе го подчертах. Ахмед е български гражданин. Ти си българин. Детето ти ще оцелее и ще стане по-силно и по-борбено, по-мотивирано и по-убедено да остане. И да създаде държава, в който Ахмед да не е добре дошъл.
Ахмед в това писание не е събирателен образ. Ахмед е реална персона, която утре ще напусне болницата и ще шофира срещу вас. И ще продължава да го прави, докато ние му позволяваме.
Ние.
Аз и вие.
