Преди 100 години България преминава от Юлианския към Григорианския календар
Григорианският календар отбелязва 434 години от въвеждането си в употреба. Той е дело на папа Григорий XII, чието име носи. Календарът прави корекции в дотогава използвания Юлиански календар, като взема предвид дължината на тропическата година.
Той влиза в сила от 4 октомври 1582 година, с папска була, която е подписана на 24 февруари през същата година.
В България, Григорианският календар е приет над три века по-късно, като отчитането започва не на шега от 1 април 1916 година. Самото приемане е на 14 март през същата година.
Броенето на годините в календара стартира с годината, за която средновековните схоластици погрешно приемат, че е година на раждането на Исус Христос.
Според евангелията на Матей и на Лука, Исус се ражда по време на управлението на Ирод Велики, за когото съвременната историческа наука е сигурна, че умира през 4 г. пр.н.е.
Епохата, започваща с тази дата, се нарича „новата ера“, „нашата ера“ или „християнската ера“. Годините в нея се бележат със „сл.Хр.“ (след Христа) или с „н.е.“ (от новата ера), или са без такова уточнение.
Годините преди 1 век н.е. се бележат с „пр.Хр.“ или с „пр.н.е.“ (преди новата ера). В западноевропейската традиция новата ера се бележи със съкращението „AD“ (на латински: Anno Domini – Лето Господне) или също е без уточнение, а годините преди 1 век н.е. с „BC“ (на английски: Before Christ – Преди Христа).
Основната разлика между Григорианския календар и предшественика му – Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години.
В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един допълнителен ден през февруари.
Както е отбелязано по-горе, средната тропическа година, тоест периодът на завъртане на Земята около Слънцето, отнема 365,2422 дни.
Добавяйки един ден на всеки четири години, Юлианският календар има малко по-голяма средна дължина от 365,25 дни. Това е довело до разликата с 10 дни спрямо истинското време и като резултат датата на Великден, определяна според пролетното равноденствие, се отмествала назад към февруари.
Както в Юлианския календар, годините 1600 и 2000 са високосни, но за разлика от него, 1700, 1800, 1900, 2100 не са.
Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа. Той е наложен от Григорий XIII в страните под негова власт. Испания, Португалия и Полша го приемат веднага, веднага след тях е Франция, както и други.
В протестантска Англия това се случва чак през 18 век, а Русия трябва да дочака Октомврийската революция, която е на 25 октомври 1917 г., а според Юлианския календар, всъщност е започнала на 7 ноември 1917 г.
