Преди Деня на народните будители Иван Гранитски традиционно връчва Националната литературна награда „Захарий Стоянов”, учредена от едноименното издателство. На тържествена церемония в Големия салон на БАН, в присъствието на над 200 академици, член-кореспонденти, професори и хора на изкуството, с този авторитетен приз беше удостоен поетът Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели.
„Пред последните две години Боян Ангелов влага неимоверни усилия за възстановяване на СБП като институция. Дори те да изглеждат донкихотовски, рано или късно ще дадат резултат за събуждане на българското общество!” – каза Иван Гранитски.
В словото си лауреатът призна, че винаги в сърцето му са били думите на Захарий Стоянов, изписани на паметната плоча в местността „Оборище” – „Панагюрци обезсмъртиха своя градец”. Боян Ангелов очерта накратко макрорамката на българската духовност: „Името на Захарий Стоянов е едно от най-светлите сред огромното съзвездие от наши възрожденци и будители. Има много талантиви български писатели, но малко от тях са герои. Сред тях са Христо Ботев, Пейо Яворов, Захарий Стоянов… Без делата на българските възрожденци днес нямаше да има България. Още от 1 век от н.е., по времето на император Траян, по нашите земи траките са живеели в пределите на висока цивилизация. Ние сме техни наследници.”
По повод Празника на будителите акад. Воденичаров изведе акцентите сред приоритетите на БАН: „Ние държим да се продължи формирането на едно общество на знанието, проблемите на българската нация не могат да се решат без разработките на БАН.” Акад. Константин Косев и акад. Георги Марков припомниха важни исторически дати, процеси и личности в най-новата ни история, говориха за будителството като лична мисия и държавна политика. Те отбелязаха, че началото на празнуването на Деня на народните будители става през 1922 г. след тежки изпитания от поредицата войни на Балканите, след краха на България в Първата световна война, когато народът ни е отчаян от рухването на националния идеал, а бежанските вълни от Македония и Източна Тракия ни заливат. Тогава народът ни намира спасението в духовността, в съхраняването на националната памет. Именно правителството на Ал. Стамболийски въвежда 1 ноември като официален празник наравно с 3 март и 24 май. „Ние първо сме българии, а после европейци, няма да позволим на някой да изгражда европейска идентичност за сметка на националната идентичност. Нека не се сравняваме с американската нация, която е млада нация. Европейските народи са с древна история и те нямат моралното право да я изгубят” – каза акад. Георги Марков.
Източник trud.bg
