Днес отбелязваме 117 години от смъртта на Капитан Петко войвода – български хайдушки войвода и революционер. Възторжен борец за свобода, защитник на Родопите, прославен защитник на всички страдащи от гнета и беззаконията на поробителя. Посветил е живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България.
Петко войвода е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1844 г. в българското село Доганхисар, разположено на 26 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия. В родното му село при даскал Лефтер, 15-годишният Петко се научава да пише и чете на български с гръцки букви. Майка му се казва Груда от съседното на Доганхисар село Тахтаджик, от известния род на Калояновци, а баща му е Кирко Каракирков. Има 8 братя и сестри. Бил много висок, с едър кокал, силно пъргав, но разсъдлив и с кротък нрав. Често пеел родопската песен за Делю войвода и обичал да играе хора.
Петко Киряков става хайдутин през 1861 г., след като турци заклали пред очите му неговия по-голям брат Мате и братовчед му Вълчо. Името му се носело от уста на уста, а смелите и неочаквани набези на неговата чета дават основание на турците да обявят награда за залавянето му. През 1869 година организира военен отряд, с който започва да действа в Родопите, борейки се за освобождаване на планината от турците. Отрядът се превръща в страшилище за османските власти, а местните българи намират в него опора и защита. През 1896 г. става съосновател на тракийската организация “Странджа”, чиято цел е борба за защита интересите на българското население, останало в пределите на Турция, съгласно решенията на Берлинския конгрес. На негово име е именуван връх на остров Ливингстън, Антарктида. Многобройни паметници има в България, Италия и Украйна. Легендарният Капитан Петко войвода умира на 7 февруари 1900 година в град Варна, където е погребан!
