Пациент, заразен с марсилска треска, е регистриран в Пазарджишка област, съобщиха от Националния център за обществено здраве и анализи, цитирани от pzdnes. Болестта се пренася от кърлежи, а това е първият за годината пострадал.
Марсилската треска(известна още като средиземноморска треска или Boutonneuse fever) е остро инфекциозно заболяване с причинител Рикетсия конори (Rickettsia conorii).Възниква при ухапване от заразени кърлежи,а основните признаци са треска,обрив и характерно петно на мястото на ухапване-Tache Noire.
Разпостранение и начин на предаване
Марсилската треска е широко разпостранена в Южна Европа (предимно около Средиземно море), Африка и Централна Азия, включително Израел, Индия и около Каспийско море.У нас ендемични огнища има в Източните родопи,Тракия и по Черноморското крайбрежие.Болестта е ликвидирана у нас след 1960г. вследствие на поголовното изтребване на безстопанствените кучета-преносители на кучешкия кърлеж.След 1990г. отново получава разпостранение най-вече през 2001г.,когато заболеваемостта в България от Марсилска треска скача до 18.81 на 100 000 души население.
Най-вероятно безсимптомното прекарване на болестта е доста често срещано,тъй като при масови изследвания,в южната част на Португалия 7,6% от населението има антитела срещу R conorii,а по средиземноморския бряг на Турция, имуноглобулин G (IgG) антитела срещу R conorii са открити в 13,3% от здравото население!
Източник и преносител на инфекцията е кучешкия кърлеж-Rhipicephalus sanguineus,и по-рядко Иксодовият кърлеж -Hyalomma.
Заразяването става посредством ухапване от кърлеж и по-рядко през конюнктивата на окото при попадане на инфекциозен материал от смачкан кърлеж.
Кучешкия кърлеж е най-честия преносител за R conorii. В Кипър, 3,8% от кърлежите са заразени с R conorii. В Крим (Украйна), 8% от кърлежи са заразени с R conorii. В Кипър, 8,16% от Иксодовите кърлежи (Hyalomma) са заразени с R conorii. Рикетсия конори се подразделя на 6 подвида,в различните географски области: Rickettsia slovaca; Rickettsia sibirica подвид mongolitimonae; Rickettsia massiliae; R conorii подвид israelensis; R conorii подвид caspia и Rickettsia aeschlimannii,което разнообразие обуславя и различното протичане на болестта в тези региони.
Веднъж въведени в организма чрез ухапване от кърлеж, рикетсиите нападат и пролиферират в ендотелните клетки на малки кръвоносни съдове, което води до ендотелна увреда и некроза на тъканите, както се вижда от Tache Noire на мястото на ухапване.
Имунитетът след преболедуване е продължителен,може би доживотен.
Протичане на заболяването
Инкубационният (скритият) период на болестта е 3-7 дни.Началните прояви на заболяването са:
-втрисане,висока температура до 39-40 гр., отпадналост,мускулни и ставни болки.Очите стават влажни и блестящи,а гърлото е зачервено.
-на мястото на ухапването при половината заразени се появява тъмно петно,покрито с коричка и диаметър 0.5-2 см. наречено на френски Tache Noire (таш ноар).
– към 2-я -до 6-я ден се появява характерен обрив-отначало петнист,а после и пъпчест,с диаметър 2 до 5 мм.,който се разпостранява по цялото тяло,и протича без сърбеж.
-По-рядко се срещат: пневмония,брадикардия (забавен пулс),жълтеница,кървене от стомашно-чревния тракт, артрит (възпаление на ставите), хепатомегалия (увеличен черен дроб), спленомегалия (увеличен далак), орхит(възпаление на тестисите), менингит (възпаление на мозъчните обвивки), местен лимфаденит около мястото на ухапването, ретинопатия, сензорна загуба на слуха и други неврологични прояви.
Заболяването протича по-тежко при възрастни пациенти или такива с имунен дефицит (само при тях има регистрирани смъртни случаи).Това са т.н. Малигнени (злокачествени) форми,при които има поне 2 симптома и поне 2 отклонения в лабораторните показатели.Възможните усложнения са енцефалит (възпаление на мозъка),неврит (възпаление) на зрителният нерв,автоимунна анемия, криоглобулинемия ,дихателна недостатъчност, бъбречна недостатъчност, дълбока венозна тромбоза, мозъчен инфаркт (инсулт), менингоенцефалит, кома, септичен шок и мултиорганна недостатъчност.
Установяване на болестта
За поставянето на диагнозата е важна информацията за контакт с кучета,ухапването от кърлеж и характерният обрив.
От изследванията се правят рутинно:
-Периферна кръвна картина (ПКК) с диференциално броене- нормохромна анемия; левкопения (намаление на белите кръвни телца) и лимфопения ; тромбоцитопения ;
-Биохимия- повишаване на чернодробните ензими и увеличение на креатинина, Фибриноген – повишено ниво по време на острата фаза,фибронектин – понижени нива по време на острата фаза,намалено ниво на натрия -хипонатриемия (<130 ммол / л),намален калций- хипокалциемия (<2.1 ммол / л), хипоксемия (артериална кислород налягане <80 mm Hg).
-Изследване на урината – хематурия (кръв в урината); протеинурия (белтък в урината).
-Изолирането на рикетсията в хранителна среда,може да се счита за стандарт за диагностика обаче рядко се извършва по време на острата фаза на заболяването, и не може да се извърши впоследствие, освен ако пробите са подходящо събирани и съхранени (при -70 ° С).
-Имунофлуоресцентният метод е най-разпостранен в диагностиката на заболяването.
-Магнитно-резонансна томография може да докаже мултифокални поражения на бялото вещество, ако централната нервна система е ангажирана във възпалението при менингоенцефалит или миелит (възпаление на гръбначния мозък).
Лечение
Пациентите с доброкачествена формата на марсилска треска обикновено се лекуват с антибиотици за 7 дни.Тези със злокачествена форма обикновено се лекува с антибиотици в продължение на 2 седмици.
-Лечението се провежда с антибиотици: 1.Група на Тетрациклините (Тетрациклин,Доксициклин,Метациклин,Окситетрациклин).2.Група на флуорираните Хинолони (Ципрофлоксацин,Левофлоксацин,Пефлоксацин,Моксифлоксацин).3.Група на Макролидите (Кларитромицин,Азитромицин,Еритромицин,Джозамицин) 4.Рифампицин.
Предпочитаното лекарството е Доксициклин (2х100 мг ). Други ефективни лечения включват следните антибиотици: Ципрофлоксацин (2×500мг), Левофлоксацин (500 мг орално веднъж дневно), Хлорамфеникол (50-60 мг / кг / ден в 4 разделени дози) . Макролидните антибиотици като Азитромицин (500 мг. през устата веднъж дневно) и Кларитромицин (500 мг на всеки 12 часа) са показали, че са ефективни,и мога т да се използват и при деца и бременни жени, като алтернатива на доксициклин.
Джозамицин (вилпрафен)- по-нов макролиден антибиотик, е ефективен срещу злокачествени форми на Марсилска треска.
Рифампицин, също е бил използван широко и изглежда, че е безопасен и ефективен.
Профилактика
За предпазване от заразяване с рикетсии, трябва да се вземат предпазни мерки, за да се избегне досег с кърлежи, по-специално като се избягва близък контакт с преносители на кърлежи ( кучета, кози и овце) в ендемични райони.
При излети в гората или планината,използвайте панталони,дрехи с дълъг ръкав, светли дрехи, високи затворени обувки, както и пръскане на откритите части от тялото с репелент съдържащ перметрин-химикал който отблъсква кърлежите.След прибиране в дома,оглеждайте внимателно всички части на тялото,за впити кърлежи,включително и места недостъпни за оглед,с огледало или чужда помощ.Отстранявайте кърлежите внимателно с пинсета,с раномерно опъване,като имате впредвид, че и да остане част от главата в кожата,това не е проблем.По късно тази част,сама ще се отдели. В момента не съществува ваксина срещу Марсилска треска.
