От 26 до 30 април 1876 г. на позициите в района на Черяшката река, Балабанова кория, Каменица, Маньово бърдо и Спасов ден панагюрските въстаници водят тежки сражения с 10-хилядната войска на Хафъз паша, проявявайки невероятна храброст и жертвоготовност. Въстаниците с презрение отхвърлят предложенията за капитулация и остават до край верни на революционната клетвата. Въпреки небивалия героизъм и себеотрицание на 30 април 1876 г. турската войска пробива въстаническата отбрана и превзема Панагюрище, столицата на IV-ти революционен окръг. С това се слага край на десетдневната република. Градът е в пламъци, реки от кръв обагрят улиците. Филип Щърбанов, член на Панагюрския революционен комитет, Привременното правителство и участник в славната Априлска епопея, пише в своите спомени за бунтовното време 1876 година: „… панагюрските въстаници се бият като лъвове и никой не даде повод за бягане при неравната борба, а всякой от тях се биеше, догдето го хванат с ръце и го убият, нещо, което са признали самите турци и са го изповядвали после, че никой от комитите не се е предал сам.”
С безпримерния си подвиг през Април 1876 панагюрци заслужиха думите на Захари Стоянов: „Панагюрци обезсмъртиха името на своя скромен градец. Тяхното Оборище и градът им трябва да държат първо място в станиците на новата българска история.”
Източник: Исторически музей-Панагюрище
