Само специалисти отличават копието на Панагюрското съкровище от оригинала

До дни се очаква да приключи   изработването на  второто от двете абсолютно точни копия  на Панагюрското златно съкровище. Двете копия се изработват по поръчка на „Асарел – Медет“ АД. Първото, което вече е завършено, ще бъде дарено на Панагюрския исторически музей, а второто, по което текат финалните работи, ще остане за Националния исторически музей.  Дарителският проект се реализира по силата на Споразумение, подписано през март 2011 г. от директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, директора на Исторически музей Панагюрище  Георги Абдулов, „Асарел-Медет” АД и д-р инж. Лъчезар Цоцорков в качеството му на меценат на българската култура.
Както преди месеци стана известно, и двете копия се изработват в лаборатория на Националния исторически музей. Фотоапаратът и камерата на ПИА запечатаха интересни моменти от финалната работа по втория комплект.

Лабораторията при НИМ, в която екип от специалисти в продължение на година и половина, ден след ден непрекъснато работи по двете копия, се помещава в някогашните кухненски помещения на резиденция „Бояна“. До помещенията се стига по истински лабиринт от коридори. 

„Това тук са специалните кутии, в които експонатите се пренасят, когато се наложи транспортирането им“ – обяснява доцент Цветана Кьосева от НИМ, показвайки металните контейнери, наредени до една от стените в тесничък коридор. „Отделните съдове се слагат в специални кутии от стиропор, те се поставят в други кутии и накрая всички се прибират в металния контейнер“ – обяснява тя.

Мястото, където се раждат двете точни копия на Панагюрското съкровище, се оказва  стаичка 2 на 3 метра, без порзорец, в която свещенодействат двама майстори. На плотовете, застлани с листове от вестници и списания,редом със специалните машини и инструменти, лежи почти завършената фиала – последният от деветте съда на второто копие. Изящната кръгла  фиала се сглобява на части, като това става със специален уред, с който се заваряват отделните елементи . Това обяснява бижутерът Велимир Великов. Оказва се, че копието е с близо три килограма  по-тежко от оригинала – и ако оригиналното Панагюрско съкровище е малко повече от 6 килограма, то копието му тежи около 9. Древният майстор   е обработвал съдовете на ръка и на места някои от тях са много изтънени. И въпреки че методът, по който работят в НИМ, е най-точният , който е измислен, той все пак не позволява да се направи копие, без да се удебели изтъненото място, за да се запази целостта на предмета.  И двете копия са отлети в специално направена уникална за Балканите машина за центробежно отливане Технологията много се доближава до използваната от древния майстор – методът на изгубения восък . Според този способ първо от оригинала със специален силикон се свалят калъпи, от които се изваждат восъчните модели. Върху восъка се прави ретуш, за да се поправят дефектите. Специалистите на НИМ са направили около 300 опита с восък, за да получат фигурите. Следва заливане отвътре и отвън на фигурата от восък със специална смес, така че тя да остане в средата. При висока температура восъкът се изпарява (изгубва се) и остава тънка пролука, в която с машината се вкарва златото.  
„Траките са правели груба восъчна отливка и след това ръчно са изковавали  всеки от съдовете. Всичко е изчуквано на ръка и така стената на съдовете става по-тънка", обяснява Великов. Ако днес се спазва същата технология, изработката на един съд ще отнеме години и пак не е сигурно, че ще бъде абсолютно същият  като оригинала. Изящните съдове са правени на две части и са съединявани по перфектен начин, така че това изобщо да не личи. „Сега се правят изцяло, само фиалата и  амфората ги отляхме на части", разкриват    специалистите. Ритоните с глава на овен и елен са най-близки до оригиналите.  
И двете копия са изработени от 23,84 каратово злато, със съвсем малък примес на сребро, за да се постигне  абсолютно точния цвят на оригинала, обяснява доцент Кьосева. „Когато се заехме с изработата на копията, нямахме представа всъщност колко сложно ще бъде“ – разказва тя и допълва, че е изключително доволна от свършената работа, защото, по думите й "само специалисти могат да отличат изработените в НИМ копия от оригинала".
На всеки етап от работата     комисия от специалисти одобрява свършеното. Първо трябва да са точни калъпите, след това – восъчните модели, които дълго се ретушират, и накрая се одобряват отливките. Едва след като получат „да", преминават към обработка на самата отливка.
Съкровището по закон може да има до три копия, а от НИМ ги номерират по поредността на тяхното изработвоне. Първото копие на Панагюрското съкровище, изработено преди десетилетия, е в пловдивския Археологически музей. Въпреки, че не е направено от същия материал като оригинала, то е лицензирано копие. Копия номер 2 и 3 са поръчаните от "Асарел-Медет". Очаква се те да бъдат дарени съответно на Градския исторически музей в Панагюрище и на Националния исторически музей в София на официална церемония, която ще се състои в началото на идния месец в града ни.