„Умирам, майко, спокоен, че бях честит да видя България свободна„, били последните думи на революционера
По повод 165-та годишнина от рождението и 140-та годишнина от смъртта на Павел Бобеков, в Исторически музей – Панагюрище, бе изнесена Лектория „Павел Бобеков – познатият и непознатият“.
Лекторията изнесе директорът на културната институция доц. д-р Атанас Шопов. Той запозна присъстващите ученици от местните училища с интересни факти за живота и делото на бележития панагюрец.
Последва поднасяне на цветя пред паметника на Павел Бобеков в центъра на Панагюрище.
Събитието е част от ДНИ НА ДУХОВНОСТТА, ПОСВЕТЕНИ НА БУДИТЕЛСТВОТО в Община Панагюрище.
Павел Бобеков е роден на 14 октомври 1852 г. в Панагюрище. Завършва Панагюрското класно училище при Найден поп Стоянов и В. Чолаков. Следва във Военно-медицинското училище в Цариград и същевеременно сътрудничи в периодичния печат, превежда Молиер, Шмид и Сервантес. През 1874 г. е назначен за главен учител в Панагюрище и избран за председател на читалището. По време на подготовката на Априлското въстание е председател на Революционния комитет в града, а след избухването му – председател на Привременното правителство и ръководи отбраната на града. След потушаването на въстанието емигрира в Румъния, участва като доброволец в Сръбско-турската война от 1876 г. и Руско-турската освободителна война. През м. април 1877 г. редактира първия български ежедневник „Секидневний новинар“. Умира на 17 октомври 1877 г. в Търново.
Последните му думи били: „Майко, аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това! Умирам, майко, спокоен и за това, че докрай изпълних дълга към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължах!“
СВЪРЗАНА СТАТИЯ:
