АВТОР: Бетина Терзиева*
Християнка съм. Кръстена. Вярвам в Бог, не съм убедена точно кое е неговото име. Не съм убедена, че съм религиозна, но със сигурност знам, че има Бог и той е над нас, знае всичко и вижда, и не забравя. Силно вярвам във възмездието и справедливостта. Имам приятели с почти всички религии.
От доста време ходя на църква всяка седмица. Днес за първи път подминах храм-паметника “Свети Александър Невски”. Почувствах се изгонена от храма. Почувствах се предадена и обидена. Нямаше как да не си задам въпроса що за човек, още повече посветен на вярата, тръгва напред с декларация срещу защитата от насилие. Не мога да намеря отговор в себе си и в това, което съм изчела през последните седмици – защо духовенството ни се противопостави на Истанбулската конвенция. Защо и как с проповедите си гонят от храма насилваните? Защо гонят и нас? И дали някой си даде сметка, че с подобни изявления и декларации всъщност се насърчават именно онези, които вдигат ръка, крак, а понякога и нож срещу жени и деца, и мъже. И дали духовниците ще кажат къде отиват душите на онези 23 убити жени от мъжете им? 23 умножено по … Дали ще ги пренасочат някъде? Тук е моментът да им препоръчам филма “Убийството на Сорая М.”, препоръчвам го и на вас.
Когато ме изгониха от храма, не спрях да вярвам. Само се разочаровах. И се запитах не трябва ли да сме по-смирени. Около празници във всички храмове се говори за смирение, доброта, толерантност и приемане на различния. Но как се смиряваш с агресия. И кога духовниците станаха политици, започнаха да пишат декларации, да биват подкрепяни от партии, да имат пиари и да си правят реклама? – В деня, когато ни изгониха от храма.
Помните ли чорбата от греховете на отец Никодим? Вече духовниците у нас не правят от нея. Затова и настъпи глад. Глад за смирение. И покаяние. Хубаво е да се научим да прощаваме, но е важно и никога да не забравяме, че има непростими дела.
Дано се покаем и смирим, и заедно да се помолим за душите на жертвите на насилие у нас и навсякъде. Борбата обаче, не изисква смирение, затова не трябва да се отказваме и за нищо не света не бива да спираме да се борим срещу агресията и насилието.
Просто има непростими дела. Като това, че ни изгониха от храма.
*Текстът е публикуван в профила на Бетина във фейсбук.
Бетина Терзиева e панагюрката, която преди 4 години призова депутатите в 43-то Народно събрание да се откажат от първите си заплати и да ги дарят за лечението на болно дете. Зад отвореното ѝ писмо към народните представители се присъединиха над 25 000 души.
Припомнете си какво се случи Тук