На 1 февруари православната църква почита Св. Трифон – лечител, прославил се с чудесата, които правел. Роден е през 225 г. сл. Хр. в семейството на бедни християни в малоазийската част на Римската империя.
Денят на Св. Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват.
Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон.
Според българските народни традиции Св. Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите.
На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята
Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино.
Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето.
На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от Бъдни вечер.
Kато завършат работата си, мъжете устройват шумни веселби.
Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет. Избира се Цар на лозята – обикновено имотен човек, след което се прави обща богата трапеза на самото лозе или у дома.
Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионис – бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино.
В негова чест се празнували т. нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.
