Текст Цветанка Борисова*
Напоследък много рядко „хващам перото”, но вярвайте ми този път съм съкрушена и убедена, че нищо добро не ни чака.
Болни са душите ни, болни са мозъците ни, вече не сме хора!
Много неща ме вълнуват в момента…. на първо място като майка. Децата ми ходят на детска градина и на училище. Нямам притеснения за тях, знам в добри ръце са, но това което гледам и чувам по тиражираните клипчета, ме вбесява! Камерите нямало да оправят положението, чета мнения, стигнали сме до там, че и камери в детските градини да сложим! Ами ДА стигнахме, уважаеми Народе, стигнахме! Щом има камери по пътищата да ни мерят скоростта, по улиците, по площадите, в моловете и магазините – да ни охраняват, защо да няма и в детската градина и училището, ей така за всеки случай?! Даже и в кабинетите на докторите и в операционните зали нека да има – аз съм ЗА /такъв „Откраднат живот” ще гледаме там, че не е истина! Само си спомнете онази акушерка!!!/
Ще кажа само едно – щом нямаме дисциплина и самосъзнание, ще имаме камери.
Който си върши работата както трябва, няма защо да се притеснява от камери. Който се обижда, че ще е като в Биг Брадър – не му е чиста съвестта – да си мисли къде му е мястото!
*Цветанка Борисова е журналист по образование, бизнесдама и майка на две дъщери. Коментарът е от личния ѝ фейсбук профил и публикуван в сайта ни с нейното съгласие.
