От 18-ти февруари до 07-ми април включително, започва най-продължителният пост в цялата година – Великденският пост.
Постите в Православната църква
Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;
като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;
не завиждай никому;
не осъждай никого;
не поглеждай с пожелание;
не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;
не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;
нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;
пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!
Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.
Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,
а душата ти се надува от гордост?
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?
И така, като постим телесно, нека постим и духовно;
като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,
нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;
нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,
с милост към всички наши ближни.
Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.
Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен“.
Великият пост има мисионерски произход. Тези 40 дни в началото постели не християните, а езичниците, които искали да приемат Кръщение. И тези хора се подготвяли към Кръщението…Тогава кръщение приемали зрели хора, като в ония времена Църквата е определяла само няколко дни в годината. Да речем на Рождество, на Великден са давали кръщение, и още няколко такива дни е имало, но преди всичко на Велика Събота преди Великден. Така Великият пост първоначално се зародил в християнска църковна среда като пост на солидарността като особено време за молитви не толкова за себе си, а молитви за онези хора в света, в който живеем и който се надяваме да доведем при Христос. Постът се предхожда от две подготвителни седмици: Месни заговезни и Сирни заговезни.
Първата седмица на Великия пост /19-24 февруари/, както и последната, се отличава с особена строгост, а богослужението – със своята продължителност. В петък на светата литургия се освещава коливо – варена пшеница с мед. Прави се в памет на св. Теодор Тирон, който опазил християните от гаврата на византийския император Юлиан Отстъпник. През 362 г. той наредил по време на християнския пост в гр. Антиохия тайно да поръсят с кръв от животни всички храни. Но св. Тирон се явил в съня на Антиохийския епископ Евдокий и му разкрил коварния план на Юлиан. Тази година на 24 февруари, съботният ден от първата седмица, Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон. След строг пост – растителна храна без олио и вино, се взема Св. Причастие. В първия неделен ден от Великия пост се извършва тържество в памет на възстановяването на почитта към светите икони. В съботния ден от първата седмица на Великия пост, както и на 17февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон, празнува се Тодоровден. В първа неделя от Великия пост се чества светото Православие в спомен на възтържествуването му над всички лъжеучения и ереси – Неделя Православна, или „Тържество на Православието“. Свързана е със спомена за победата на Вселенската църква над иконоборската ерес, което е станало на 19 февруари 843 година (тогава денят е съвпаднал с първата неделя на Великия пост).
Втората неделя на Великия пост е посветена на св. Григорий Палама /Неделя на св. Григорий Палама./ – учител на Православие. Св. Григорий живял през XIV век и учил и разкрил учението за силата на поста и молитвата. Съгласно с православната вяра той учел, че заради молитвения подвиг и поста Господ озарява вярващите с благодатната Си светлина, с която Сам той сиял на Тавор.
Третата неделя на Великия пост е Кръстопоклонна.
В Третия неделен ден на Великия пост Църквата ни напомня за страданията и смъртта на Господа, и с това иска да въодушеви и укрепи постещите да продължат подвига на поста. След Великото славословие се изнася Св. Кръст за поклонение от вярващите. При поклонението Църквата пее: Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое воскресение Твое славим. Св. Кръст остава за поклонение през цялата седмица до петък, когато след часовете, преди Литургията се внася обратно в олтара. Затова Третата неделя и четвъртата седмица на Великия пост се наричат „кръстопоклонни“.
Четвъртата седмица на Великия пост
През тази седмица Църквата припомня стълбата „Лествица“ на християнското съвършенство, по която приканя верните, с молитвите на свети Иоан Лествичник, да се изкачват по пътя на духовното съвършенство. Свети Иоан Лествичник в списаната от него „Лествица“ представя 33 степени или стъпала на християнските добродетели, за първа от които определя смирението, без което стълбата ще рухне. Чества се на 30 март и в Четвъртата неделя от Великия пост.
Пета неделя на Великия пост е посветена на св. преподобна Мария Египетска,
която се чества на 1 април – жителка на Александрия, жена с безнравствен живот, позор за своите съграждани, съблазън, погибел. Един ден тя поискала да се поклони на живоносния Кръст Господен, частица от който се намирала в един от храмовете. И не мислейки за своята греховност, не мислейки за това, че нейният живот няма нищо общо с този Бог на чистотата и любовта, на Който тя искала да се поклони, тя дръзновено поискала да влезе в храма. Но някаква сила я спирала; всеки път, когато тя се приближавала до вратите, тя бивала отхвърлена. Изпаднала в ужас, тя се обърнала към Майката Божия за помощ – и била допусната в храма. Но от храма тя не се върнала към предишния позорен живот; тя се оттеглила в пустинята и там прекарала, в неописуем подвиг, в съвършена самота, целия си останал живот до смъртта; живот, който не бил живот на безплътно същество, но бил наистина живот на въплътения дух, оживен от покаянието и благодатта. Като образ на всецялостно пълно покаяние е установено паметта на преподобна Мария Египетска да се припомня в Петата неделя от Великия пост – неделя, през която приканата за покайно съзнание завършва с четене на целия канон на св. Андрей Критски.
Тази година в съботата на петата седмица /25 март/ се чества големия празник Благовещение.
Следват Шеста седмица на Великия пост – Предпразници на Възкресението и Страстната седмица – седмица на Христовите страдания. Повечето хора вече не се съмняват в благотворното влияние на поста върху душата и тялото на човека. По време на Великденските пости не трябва да се консумират храни от животински произход: месо, риба, яйца, млечни продукти. Разрешени са плодовете, зеленчуците, зърнените култури и растителните продукти.
Относно постните ястия, както и някои предложения за: Постни ястия и идеи Постни сладкиши и сладки Постен хляб и печива
Постни ястия с картофи. Постни ястия – зърнени, бобови и зеленчукови.
Хлебни и тестени храни, и още хляб /повечето рецепти са подходящи/
„Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека“ (Мат. 15:11).
Ето и кой ден какво се хапва:
Строгият пост е без животински продукти – млечни, яйца, риба, месо и без мазнина – олио, зехтин.
