МОДЕЛЪТ работи в целия свят. Преди да бъдеш назначен, отиваш на интервю. Отчита се представянето ти на самото интервю, но и куп други неща – биография, препоръки, мнения. Нормално е бъдещият шеф да се обади на бившия ти шеф, за да чуе това-онова за теб. Да потърси съвет от познати. Да те прецени дори визуално.Ако имаш късмета да те назначат, през определен период ще бъдеш подложен на т.нар. атестационни интервюта – оценяват твоята работа, преценяват възможностите ти за израстване, такива дреболии.
Къде успешно, къде не толкова, но тази смазана машина работи, а чарковете й се поддържат и смазват от отдел “Човешки ресурси”. Моделът се свързва със старите соцфилми и табелки “Личен състав”, но въпреки това работи.
Въпросният отдел “Човешки ресурси” би следвало да проверява за фалшиви дипломи, лъжи в автобиографията, спестени пикантни подробности и куп други малки и големи неща, които може да превърнат отличния кандидат в проблем за компанията.
В Министерския с ъвет шеф на този отдел е премиерът Борисов и това, разбира се, е нормално. Винаги съм вярвал в едноличното вземане на решения, независимо дали става дума за фирма, или за държава. Фокусните групи, обществените обсъждания, референдуми и други допитвания не са показали, че помагат за вземането на правилни решения. За да вземеш правилното решение, ти трябват: а) добри съветници, б) малко време, в което да си вглъбен в себе си, и в) решителност сам да направиш избора. Просто е. Подложи го на обсъждане – считай, че си сгрешил.
В този смисъл премиерът назначава сам и това е добре, но се усеща липсата на онзи отдел “Човешки ресурси”, който ръчка в миналото и настоящето на кандидатите. Така възможността от грешки тип “калинка” става по-голяма.
Бърз преглед по памет на новините от тази седмица вади на преден план клонинг на “калинките” – лъснаха фалшивите дипломи на шефката на здравната каса в Монтана. После пък се появиха фриволни разходи тип “портмоне” и “козметични мазила” на шефа на "Софийски имоти". След това държавен служител обяви намеренията си да изнася лекции на луксозен круизен кораб. Накрая пък стана ясно, че от новата шефка на ДКЕВР, която има 20-дневен изпитателен срок, можело да си купиш цигари онлайн (в нарушение на закона). За капак и Мирослав Найденов три дни се обяснява разследван ли е от ОЛАФ, или не. Ей такива неща. Доказани или не, те губят времето на нас, гражданите, ама и на държавната машина, която, вместо да работи, губи часове в практикуване на жанра “обяснение”.
Май Саркози ще се окаже прав – едно време, докато беше президент, каза, че ще пише оценки на всеки министър, но и ще ги проверява изкъсо, преди да ги назначи на работа.
За да му помага в тая нелека задача, Саркози дори назначи независима компания – да проучва министрите, да подготвя критерии, да ги оценява. Точно като в училище. Трябва да признаем, че критериите бяха оригинални. Примерно министъра по имиграцията го оценяваха по броя на изгонените нелегални имигранти, а министъра на културата – по броя посетители в музеите. Хитър беше критерият за оценка на министъра на образованието – колкото повече студенти отпаданат по време на първата година на следването си, толкова по-ниска е оценката.
Компанията се казва Mars & Co, ако някой прояви интерес. Иначе на родна почва може просто да бъде назначен министър на човешките ресурси, който да върши тази работа със скромен екип. Ще кажете – нов разход, но пък може да предотврати далеч по-големи последващи харчове.
Константин Вълков
