Ликът на красиво момиче, излъчващо чистота и искреност, украси фасадата на Министерския съвет в София преди дни, по време на 3D мапинг спектакъл в столицата по повод 9 май – Денят на Европа. Красивото и лъчезарно лице от снимката е Лучия Шопова, която е от панагюрското село Попинци. Лучия е на 20 години, студентка в Софийския университет. Тя се съгласи да направим кратко интервю.
Здравей Лучия! Разкажи как стана лицето, което представя красотата на българката по време на 3D мапинг спектакъл в столицата по повод 9 май – Денят на Европа?
Да, интересна и много специална възможност получих да бъда част от 3D мапинг спектакъла „Днешният ден” в столицата, благодарение на една снимка на пазарджишкия фотограф Никола Колев, която стана победител в конкурса на Европарламента. Тази фотография „Въртяжка”, на която аз съм с народна носия, бе заснета от г-н Колев на петнадесетия фолклорен фестивал на маскарадни и кукерски игри тази година в село Попинци, и е част от местния обичай по Сирни Заговезни. Това е поредният голям успех за фотографа Никола Колев, който спечели конкурса на Европарламента, посветен на първото българско Европредседателство, а аз се оказах лицето в неговата фотография.
От малка участваш във фолклорните самодейни състави към читалището в Попинци. Какво ти дава фолклорът?
Фолклорът ми даде много и все хубави неща – много положителни емоции и възможност да се запозная в детайли с българските традиции и обичаи, съхранени през вековете. Чрез народните танци се изразява вътрешното ти усещане за света, зареждаш се с много положителни емоции, които чрез танца предаваш и на публиката. За мен беше гордост, че танцувах в читалищния фолклорен танцов състав „Тангра” цели 12 години. Благодарна съм на г-жа Мария Терзийска, която беше мой хореограф и учител през тези години, в които създадох доста нови приятелства и усетих танците като моя силна страна. Когато танцувам български народни танци се чувствам щастлива, свободна, удовлетворена. Когато съм на сцената и виждам радостта в очите на публиката – това е истинска награда за мен, защото знам, че съм успяла да въздействам на хората по един много приятен начин и съм им показала красотата на българския фолклор. Усещам как им става някак мило на душите, все по – често виждам и сълзи от радост. Хубаво е чувството когато виждаш, че е имало смисъл от безбройните часове прекарани в репетиционната зала. Споделям, че за да се занимаваш с изкуство не е лесно, защото трябва да се влагат не само много усилия и търпение, но и сърце и душа. Фолклорът ме научи как да правя нещата с любов и да творя, да изразявам емоциите си свободно, чрез танци, това за мен е безценно.
Разбрахме, че си студентка. Какво учиш? За какво мечтаеш?
Да, втора година съм студентка в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, със специалност „Биотехнологии”. Избрах специалността си сама, тъй като имам интерес към естествените науки и реших, че трябва да се занимавам с нещо в тази област. В крайна сметка, не съжалявам за избора си, и смятам, че биотехнологиите са достатъчно интересна наука и перспективна специалност, с много възможности в днешния ден.
А за какво мечтая? Като всеки млад човек и аз имам много мечти и все разнообразни. Например, една от тях е, да изградя себе си като успешна личност тук в България, т.е. да работя това, което ми харесва и да усетя, че това е моето призвание. Другата ми странна мечта е свързана с възможмостта да отглеждам куче. Мечтая си и да посетя възможно най-много страни в света.Обожавам да пътувам и го правя често като посещавам и откривам нови, красиви кътчета из България.
Чувстваш ли се гражданин на Европа и света?
Понякога се чувствам гражданин на Европа, но често изпадам в ситуации когато се чудя дали това наистина е така : ) Имала съм възможност да бъда в Германия, Румъния, Македония. Харесва ми, че имам свободата да пътувам и откривам нови светове, да се запознавам с други култури. Дано и занапред да имам повече такава възможност.
Какво послание би отправила към младите хора като теб?
Да обичат България, да инвестират в образованието си и смело да следват мечтите си.
